Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МАЙЦЕ СИ

                      М А Й Ц Е СИ

ТИ ЛИ СИ, МАЛЕ, ТЪЙ ЖАЛНО ПЕЛА,
       ТИ ЛИ СИ МЕНЕ ТРИ ГОДИН КЛЕЛА,
ТА СКИТНИК ХОДЯ ЗЛОЧЕСТЕН АЗИ
       И СРЕЩАМ ТОВА, ЩО ДУША МРАЗИ?

БАЩИНО ЛИ СЪМ ПРОПИЛ ИМАНЕ,
       ТЕБЕ ЛИ ПОКРИХ С ДЪЛБОКИ РАНИ,
ТА МОЙТА МЛАДОСТ, МАЛЕ, ЗЕЛЕНА
       СЪХНЕ И ВЕХНЕ ЛЮТО ЯЗВЕНА?!

ВЕСЕЛ МЕ ГЛЕДАТ МИЛИ ДРУГАРИ,
       ЧЕ С ТЯХ НАЕДНО И АЗ СЕ СМЕЯ,
НО ТЕ НЕ ЗНАЯТ, ЧЕ АЗ ВЕЧ ТЛЕЯ,
       ЧЕ МОЙТА МЛАДОСТ СЛАНА ПОПАРИ!

ОТДЕ ДА ЗНАЯТ? ПРИЯТЕЛ НЯМАМ
       ДА МУ РАЗКРИЯ, ЩО В ДУША ТАЯ;
КОГО АЗ ЛЮБЯ И В КАКВО ВЯРВАМ -
       МЕЧТИ И МИСЛИ - ОТ ЩО СТРАДАЯ.

ОСВЕН ТЕБ, МАЛЕ, НИКОГО НЯМАМ,
       ТИ СИ ЗА МЕНЕ ЛЮБОВ И ВЯРА;
НО ТУКА ВЕЧЕ НЕ СЕ НАДЯВАМ
       ТЕБЕ ДА ЛЮБЯ: СЪРЦЕ ДОГАРЯ!

МНОГО АЗ, МАЛЕ, МНОГО МЕЧТАЕХ
       ЩАСТИЕ, СЛАВА ДА ВИДИМ ДВАМА;
СИЛА УСЕЩАХ - ЩО НЕ ЖЕЛАЕХ?
       НО ЗА ВСИ ЖЕЛБИ, ПРИГОТВИ ЯМА!

ЕДНА САЛ КЛЕТА, ЕДНА ОСТАНА:
       В ПРЕГРЪДКИ ТВОИ, МИЛИ, ДА ПАДНА,
ТА ТУЙ СЪРЦЕ МЛАДО, ТАЗ ДУША СТРАДНА
       ДА СЕ ОПЛАЧАТ, ТЕБЕ ГОРКАНА ...

БАЩА И СЕСТРА И БРАТЯ МИЛИ
       АЗ ДА ПРЕГЪРНА, ИСКАМ БЕЗ ЗЛОБА,
ПЪК ТОГАЗ НЕКА ИЗМРЪЗНАТ ЖИЛИ,
       ПЪК ТОГАЗ, НЕКА ИЗГНИЯ В ГРОБА!

Христо Ботев