Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПИСМО ДО МАМА

                ПИСМО ДО МАМА

ЖИВА ЛИ СИ ОЩЕ, СТАРОСТ МОЯ?
       ЧЕ И АЗ. ИЗПРАЩАМ ТИ ПРИВЕТ!
НЕКА ТАМ, НАД СТАИЧКАТА ТВОЯ,
       ВЕЧЕР ВЪЗСИЯВА ВЪЗДУХ БЛЕД.

ПИШАТ МИ, ЧЕ ТИ ТРЕВОГИ КЪТАШ.
       И ТЪГУВАШ ТЕЖКО ЗАРАД МЕН,
И ЧЕ ЧЕСТИЧКО СТОИШ НА ПЪТЯ
       С ПРОФИЛ УМОРЕН И ЗАСТАРЕН.

ВЕЧЕР, МРАКЪТ СИНКАВ, ЩОМ ЗАПАДА,
       ТЕБЕ ТИ СЕ ВИДИ ВСЕ ЕДНО:
НЯКОЙ, СЯКАШ ВЪВ КРЪЧМАРСКА СВАДА,
       В МЕН ЗАБИЕ ФИНСКИЯ СИ НОЖ.

НЯМА НИЩО, МИЛА! УСПОКОЙ СЕ.
       ТУЙ Е САМО СЪН ОТ МНОГО СКРЪБ.
ВЪРЛ ПИЯНИЦА НЕ СЪМ, НЕ БОЙ СЕ,
       ТА - БЕЗ ТЕБ, ДА ВИДЯ - ДА УМРА.

АЗ СЪМ СИ КАТО ПРЕДИ, ТЪЙ НЕЖЕН,
       И МЕЧТАЯ САМО ЗА ТОВА,
ДА ИЗБЯГАМ ОТ СМЪРТТА БЕЗБРЕЖНА,
       В ПРАГА РОДЕН, ДА СВЕДА ГЛАВА ...

ЩЕ СЕ ВЪРНА, ЩОМ РАЗПУСНЕ КЛОНИ,
       В НАШАТА ГРАДИНКА ПРОЛЕТТА.
АЛА ВЕЧЕ СУТРИН НЕ ПРОГОНВАЙ
       МОЯ СЪН, ПО ОНЗИ НАВИК СТАР.

НЕ БУДИ, КОЕТО БЕ МЕЧТАНО,
       НЕ ДРАЗНИ, КОЕТО С МЕН НЕ БЕ -
УМОРИХ СЕ И ИЗГУБИХ ТВЪРДЕ РАНО
       НА ЖИВОТА ЧИСТОТО НЕБЕ.

НА МОЛИТВА НЕ УЧИ МЕ. ВЕЧ НЕ ТРЯБВА!
       НЯМА ВЕЧЕ ВРЪЩАНЕ НАЗАД.
ТИ ЕДНА ОСТАНА МИ ОТРАДА,
       ТИ ЕДНА СИ СЛЪНЦЕ В МОЯ СВЯТ.

ЗАБРАВИ, КАХЪРИТЕ НЕ КЪТАЙ,
       НЕ ТЪГУВАЙ ТЕЖКО ЗАРАД МЕН.
И НЕДЕЙ СТОЯ САМА НА ПЪТЯ,
       В ОНЯ ВИД УНИЛ И ЗАСТАРЕН.

1924, Превод от руски:
Огнян Антов