Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

               ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

                            11 август 1877

        НЕКА НОСИМ ЙОЩЕ СРАМА ПО ЧЕЛОТО,
СИНИЛА ОТ БИЧА, СЛЕДИ ОТ ТЕГЛОТО;
        НЕКА СПОМЕН ЛЮТИ ОТ ДНИ НА ПОЗОРДА
ВИСНЕ КАТ ОБЛАК В НАШИЙ КРЪГОЗОР;
        НЕКА НИ ОТРИЧА ИСТОРЬЯТА, ВЕКА,
НЕКА Е ТРАГИЧНО ИМЕТО НИ; НЕКА
        БЕЛАСИЦА СТАРА И НОВИЙ БАТАК
В МИНАЛОТО НАШЕ ФЪРЛЯТ СВОЯ МРАК;
        НЕКА ДА НИ СОЧАТ С ПРИСМЕХИ ОБИДНИ
СЧУПЕНТЕ ОКОВИ И ДИРИТЕ СТИДНИ
        ПО ВРАТА НИ ОЩЕ ОТ ХАМОТА СТАР;
НЕКА ТАЗ СВОБОДА ДА НИ БЪДЕ ДАР!
        НЕКА. НО НИЙ ЗНАЕМ, ЧЕ В НАШТО НЕДАВНО
СВЕТИ НЕЩО НОВО, ИМА НЕЩО СЛАВНО,
        ЩО ГОРДО РАЗТУПВА НАШИТЕ ГЪРДИ
И В НАС ЧУВСТВА СИЛНИ, ГОЛЕМИ ПЛОДИ;
        ЗАЩОТО ТАМ НЕЙДЕ, НА ВРЪХ ПЛАНИНАТА,
ЩО НЕБЕТО СИНЬО КРЕПИ С РАМЕНАТА,
        ИЗДИГА СЕ НЯКОЙ ДИВ, ЧУТОВЕН ВРЪХ,
ПОКРИТ С БЕЛИ КОСТИ И СЪС КЪРВАВ МЪХ,
        НА БЕЗСМЪРТЕН ПОДВИГ ПАМЕТНИК ОГРОМЕН;
ЗАЩОТО В БАЛКАНА ИМА ЕДИН СПОМЕН,
        ИМА ЕДНО ИМЕ, ЩО ВЕЧНО   ЖИВЕЙ
И В НАШАТА ИСТОРЬЯ КАТ ЛЕГЕНДА ГРЕЙ,
        ЕДНО ИМЕ НОВО, ГОЛЯМО, АНТИЧНО,
КАТО ТЕРМОПИЛИ СЛАВНО, БЕЗГРАНИЧНО,
        ЩО ОТГОВОР ДАВА И СМИВА СРАМЪТ
И НА КЛЕВЕТАТА СТРОШАВА ЗЪБЪТ.

            О, ШИПКА!

                       ТРИ ДЕНЯ МЛАДИТЕ ДРУЖИНИ
КАК ПРОХОДА БРАНЯТ. ГОРСКИТЕ ДОЛИНИ
        ТРЕПЕТНО ПОВТАРЯТ НА БОЯ РЕВЪТ.
ПРИСТЪПИ УЖАСНИ! ДВАНАЙСЕТИЙ ПЪТ
        ГЪСТИ ОРДИ ЛАЗЯТ ПО УРВАТА ДИВА
И ТЕЛА Я СТЕЛЯТ, И КРЪВ Я ЗАЛИВА.
        БУРИ ПОДИР БУРИ! РОЯК СЛЕД РОЯК!
СЮЛЕЙМАН БЕЗУМНИЙ СОЧИ ВЪРХА ПАК
        И ВИКА: „ТЪРЧЕТЕ! ТАМО СА РАИТЕ!"
И ОРДИТЕ ТРЪГВАТ С ВИКОВЕ СЪРДИТИ,
        И „АЛЛАХ!" ГРЪМОВНО ВЪЗДУХА РАЗПРА.
ВЪРХЪТ ОТГОВОРИ С ДРУГИ ВИК: УРА!
        И С НОВ ДЪЖД КУРШУМИ, КАМЪНИ И ДЪРВЬЕ,
ДРУЖИНИТЕ НАШИ, ОПЛИСКАНИ С КЪРВИ,
        ПУШКАТ И ОТБЛЪСКВАТ БЕЗ СИГНАЛ, БЕЗ РЕД,
ВСЯКОЙ ГЛЕДА САМО ДА БЪДЕ НАПРЕД
        И ГЪРДИ ГЕРОЙСКИ НА СМЪРТ ДА ИЗЛОЖИ,
И ЕДИН ВРАГ ПОВЕЧ МЪРТЪВ ДА ПОЛОЖИ.
        ПУШКАЛАТА ЕКНАТ. ТУРЦИТЕ РЕВАТ,
НАСИПИ НАЛИТАТ И ПАДАТ, И МРАТ; -
        ИДАТ КАТО ТИГРИ, БЯГАТ КАТО ОВЦИ
И ПАК СЕ ЗАВРЪЩАТ; БЪЛГАРИ, ОРЛОВЦИ,
        КАТ ЛЪВОВЕ ТИЧАТ ПО СТРАШНИЙ РЕДУТ,
НЕ СЕЩАТ НИ ЖЕГА, НИ ЖАЖДА, НИ ТРУД.
        ЩУРМЪТ Е ОТЧАЯН, ОТПОРЪТ Е ЛЮТ.
ТРИ ДНИ ВЕЧ СЕ БИЯТ, НО ПОМОЩ НЕ ИДЕ,
        ОТНИКЪДЕ ВЗОРЪТ НАДЕЖДА НЕ ВИДИ
И БРАТСКИТЕ ОРЛИ НЕ ФЪРЧАТ КЪМ ТЯХ.
        НИЩО. ТЕ ЩЕ ПАДНАТ, НО ЧЕСТНО, БЕЗ СТРАХ -
КАТ ШЪПА СПАРТАНЦИ ПОД СГАНТА НА КСЕРКСА.
        ТАЛАЗИТЕ ИДАТ; ВСИЧКИТЕ НАЩРЕК СА!
ПОСЛЕДНИЯТ НАПЪН ВЕЧЕ Е НАСТАЛ.
        ТОГАВА СТОЛЕТОВ, НАШИЙ ГЕНЕРАЛ,
РЕВНА ГОРОЛОМНО: „МЛАДИ ОПЪЛЧЕНЦИ,
        ВЕНЧАЙТЕ БЪЛГАРИЯ С ЛАВРОВИ ВЕНЦИ!
НА ВАШАТА СИЛА ЦАРЯТ ПОВЕРИ
        ПРОХОДА, ВОЙНАТА И СЕБЕ ДОРИ!"
ПРИ ТЕЗ ДУМИ СИЛНИ ДРУЖИНИТЕ ГОРДИ
        ОЧАКВАТ ГЕРОЙСКИ ДУШМАНСКИТЕ ОРДИ
БЕСНИ И ШУМЕЩИ! О ГЕРОЙСКИ ЧАС!
        ВЪЛНИТЕ НАМИРАТ КАНАРИ ТОГАЗ,
ПАТРОНИТЕ ЛИПСВАТ, НО ВОЛИТЕ ТРАЯТ,
        ЩИКЪТ СЕ ПРЕЧУПВА - ГЪРДИТЕ ОСТАЯТ
И СЛАДКАТА РАДОСТ ДО КРАК ДА ИЗМРАТ
        ПРЕД ЦЯЛА ВСЕЛЕНА, НА ТОЗ СЛАВЕН РЪТ,
С ЕДНА СМЪРТ ЮНАШКА И С ЕДНА ПОБЕДА.„
        „БЪЛГАРИЯ ЦЯЛА СЕГА НАЗИ ГЛЕДА,
ТОЯ ВРЪХ ВИСОК Е: ТЯ ЩЕ НИ СЪЗРЕ,
        АКО БИ БЕГАЛИ: ДА МРЕМ ПО-ДОБРЕ!"
НЯМА ВЕЧ ОРЪЖЬЕ! ИМА ХЕКАТОМБА!
        ВСЯКО ДЪРВО МЕЧ Е, ВСЯКОЙ КАМЪК - БОМБА,
ВСЯКО НЕЩО - УДАР, ВСЯКА ДУША - ПЛАМ.
        КАМЪНЕ И ДЪРВЬЕ ИЗЧЕЗНАХА ТАМ.
„ГРАБВАЙТЕ ТЕЛАТА!" - НЯКОЙ СИ ИЗКРЯСКА
        И ТРУПОВЕ МЪРТВИ ФРЪКНАХА ЗАВЧАСКА,
КАТ ДЕМОНИ ЧЕРНИ НАД ЧЕРНИЙ РОЯК,
        КАТУРЯТ, СТРУПАЛЯТ, КАТО ЖИВИ ПАК!
И ТУРЦИТЕ ТРЪПНАТ, ДРУГ ПЪТ НЕ ВИДЕЛИ
        ВЕДНО ДА СЕ БИЯТ ЖИВИ И УМРЕЛИ,
И ВЪЗДУХА ЦЕПЯТ СЪС ДЕМОНСКИЙ ВИК.
        БОЯТ СЕ ОБРЪЩА НА СМЪРТ И НА ЩИК,
ГЕРОИТЕ НАШИ, КАТО СКАЛИ ТВЪРДИ,
        ЖЕЛЯЗОТО СРЕЩАТ С ЖЕЛЕЗНИ СИ ГЪРДИ
И ФЪРЛЯТ СЕ С ПЕСНИ В СВИРЕПАТА СЕЧ,
        КАТО ВИЖДАТ ХАРНО, ЧЕ УМИРАТ ВЕЧ ...
НО ВЪЛНИ   ПО-НОВИ ОТ ОРДИ ДИВАШКИ
        ГЪЛТАТ, ПОТОПЯВАТ ОРЛЯКА ЮНАШКИ ...
ЙОЩЕ МИГ - ЩЕ ПАДНЕ ЗАВЕТНИЯТ ХЪЛМ.
        ИЗВЕДНЪЖ РАДЕЦКИ ПРИСТИГНА СЪС ГРЪМ.
.................................................................................................
И ДНЕС ЙОЩ БАЛКАНЪТ, ЩОМ БУРЯ ЗАФАЩА,
        СПОМНЯ ТОЗ ДЕН БУРЕН, ШУМИ И ПРЕПРАЩА,
СЛАВАТА МУ ДИВНА, КАТО НЯКОЙ ЕК,
        ОТ УРВА НА УРВА И ОТ ВЕК НА ВЕК!

Пловдив, 6 ноември 1883
ИванВазов