Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БЕНКОВСКИ

                                БЕНКОВСКИ

ПЛАНИНАТА ПУСТА. ДИВОТА И СЪН Е.
        ВРЕД ПРОСТРАНСТВА ГОЛИ, БЪРДА, УРВИ, ТРЪНЬЕ;
В ПУСТИНЯТА ВЛАДА НЯКОЙ ГРОБЕН ДУХ.
        НЕБОСВОДЪТ ГЛЕДА УПЛАШЕН И ГЛУХ.
ЛЕСОВЕТЕ ЧЕРНИ, НАКРАЙ КРЪГОЗОРА
        МЯРКАТ СЕ, ТЪМНЕЯТ. НАДАЛЕЧ В ПРОСТОРА
ОРЕЛ ЕДИН ПЛУВА, БАВНО СЕ ВЪРТИ
        НАД НЯКОЯ МЪРША, ЩО МУ ДЪХ ПРАТИ;
ПО СКАЛИТЕ ЗЕЯТ СТРАШНИ ПУКНАТИНИ,
        ЗАТУЛЕНИ С ХРАСТИ - ЛЕГЛА НА ГАДИНИ;
СИПЕИ БЕЗРОДНИ, ПЛЕШИВИ БЪРДА,
        СТРЪМНИНИ БЕЗ ДЪРВЬЕ, РЕКИ БЕЗ ВОДА
ДУШАТА ИЗМЪЧВАТ И ПЛАШАТ ОКОТО.

ИЗ ЕДИН ТАМ ГЛУХ ДОЛ, ОБРАСЪЛ С ГЛОГИНА,
        СЕГА ВЪРВИ ТИХО НЯКАКВА ДРУЖИНА.
ВОЖДЪТ Е БЕНКОВСКИ. БЕНКОВСКИ Е САМ!
        БЕНКОВСКИ Я ВОДИ В ПУСТИНЯТА ТАМ;
ГЕРОЯТ, ЮНАКЪТ С МИСЪЛ НА ЧЕЛОТО,
        НА ПОДВИГА ЗНАМЕ, ДУША НА ДЕЛОТО,
ЧОВЕКЪТ, ЩО ДАДЕ ФАТАЛНИЯ ЗНАК
        И ЦЯЛ НАРОД СМЕЛО ТИКНА СВОЯ КРАК,
ЖЕЛЯЗНАТА ВОЛЯ, ЖЕЛЕЗНИТЕ СИЛИ,
        МОГЪЩОТО СЛОВО, ЩО СЛАБИЙ ОКРИЛИ,
ГЛАСЪТ, КОЙТО КАЗА: „ВЪРВЕТЕ! ДА МРЕМ!
        СТАВАЙТЕ, РОБОВЕ! АЗ НЕ ЩА ЯРЕМ!"
И НИЕ ТРЕПТЯХМЕ ПРЕД ТОЯ ГЛАС МОЩЕН,
        ПРЕД ТОЗ ДЕМОН ТАЕН, ПРИЗРАК ПОЛУНОЩЕН,
КОЙТО ПРОИЗНЕСЕ СТРАШНИТЕ СЛОВА ...

ТОЙ СЕГА ВЪРВЕШЕ С КЛЮМНАЛА ГЛАВА.
        ДРУГАРИ МУ ВЕРНИ, РАЗБИТИ И ПРАШНИ,
МЯЗАХА НА МОЩИ И НА СЕНКИ СТРАШНИ,
        СЕДЕМДЕСЕТ БЯХА, ЧЕТИРМА СА ДНЕС.
ДРУГИТЕ ПАДНАХА: ЕДНИ В БОЯ С ЧЕСТ,
        ДРУГИ В ПЛЕН СРАМОТЕН, ДРУГИ ПЪГ БЕГАХА,
ОТ ТЯХНАТА УЧАСТ КАТ СЕ УБОЯХА.
        ТЪЖНО ТЕ ВЪРВЯХА В ЗАГЛЪХНАЛИЙ ШИР,
ПО ПЯСЪКА СИТНИ, ИЗ ДИВИЯ ШИР,
        С ПУШКИ БЕЗ ПАТРОНИ И С КРАКА БЕЗ СИЛА;
ВСЯКА КОСТ СЕ КЛАТИ, БОЛИ ВСЯКА ЖИЛА;
        ПОДВИГЪТ Е ТРУДЕН, ПЪТЯТ Е СВИРЕП.
ПЕТНАДЕСЕТ ДЕНА БЕЗ ОТДИХ, БЕЗ ХЛЕБ
        СКИТАТ СЕ В ГОРИТЕ, БОРЯТ СЕ С ТИРАНЪТ,
С ПЕКА,   С ДЪЖДОВЕТЕ, И С ТРЕВИ СЕ ХРАНАТ.
        ЧЕСТО МИСЪЛ МРАЧНА ДОХОЖДА ИМ ТЯМ.
НО БЪРЗО ИЗЧЕЗВА: БЕНКОВСКИ Е ТАМ.
        БЕНКОВСКИ ГИ ПАЗИ МЪЛЧАЛИВ И СТРАШЕН -
В БЕДИТЕ ПОДДРЪЖКА И ПРИМЕР ВСЕГДАШЕН;
        ТОЙ ДЪРЖИ, НЕ ОХКА, ТОЙ Е САМО БЛЕД,
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ИЗДУМВА: „НАПРЕД!" -
        И ГЛЕДА НА ИЗТОК, И ВОДИ ГИ СМЕЛО,
И БУРНО СЕ БЪРЧИ БЛЕДНОТО МУ ЧЕЛО.
        В ГЛАВА МУ СЕ СБЛЪСКВАТ МИСЛИ ЦЯЛ РОЯК
И КРОЕЖИ ТЪМНИ, И ЛУЧИ, И МРАК,
        И ЯРОСТ ОТРОВНА КИПИ МУ В ГЪРДИТЕ
ЗА ТОЛКОЗ НЕЩАСТЬЯ, НАДЕЖДИ РАЗБИТИ,
        ЗА ТОЛКОВА ЖЪРТВИ И ВЯРА, И ТРУД,
ОТИШЛИ НА ВЯТЪР ПОД НАТИСКА ЛЮТ!
        И БУНТЪТ ПРЕД НЕГО, КАТО ОБЛАК ЧУДЕН,
ФЪРЧИ, КАТО ОТ НЯКОЙ УРАГАН ПРОКУДЕН.

НАКЪДЕ ОТИВАТ? ... ИЗВЕДНЪЖКА ГРЪМ
        РАЗДАДЕ СЕ СИЛНО ОТ БЛИЖНИЯ ХЪЛМ.

КАТ СНОПАВЕ ПАДАТ ТРИМАТА ДРУГАРИ.
        КРЪВ ДИМЕЩА, ТОПЛА, ПЯСЪКА ПРОШАРИ.
ПУШЕКЪТ СЕ ПРЪСНА И ГРЪМЪТ МИНА,
        КАТ НАПЪЛНИ С ЕКОТ ЦЯЛА ПЛАНИНА.
ПОТЕРЯТА СКОКНА ОТ СВОЙТА ПУСИЯ
        И ШУМНО ИЗКРЯСКА - СМЕЛОСТ УЛОВИ Я:
ТЯ ВИДЯ ЕДИН ПРАВ, И ТО КЪРВАВ, САМ!
        ДВАЙСЕТ ПУШКИ МЕРЯТ ИЗНОВО НАСАМ,
ГОТОВИ КУРШУМИ И ОГЪН ДА ХАРЧАТ.
        „ПРЕДАЙ СЕ, РАЗБОЙНИК!" - ИЗВИКА ВОДАЧЪТ
И СГАНТА ВНЕЗАПНО ЗАГРАДИ ОТВРЪСТ
        СЕТНИЙ НЕПРИЯТЕЛ СЪС ЖАЖДА ЗА МЪСТ,
СЪС РАДОСТ СВИРЕПА, С УВЕРЕНОСТ ДИВА,
        ЧЕ ВЕЧ ДЪРЖИ ЗДРАВО ПЛЯЧКАТА СИ ЖИВА.

ТОГАВА РАНЕНИЙ, ПРАВ, ТРЕПЕТЕН, ДИВ,
        С ПОГЛЕД   БЕЗНАДЕЖДЕН, ПОЧТИ ГОРДЕЛИВ,
С ПЕТ РАНИ В СНАГАТА, ПРИ ПРАГА НА ГРОБА,
        КАТ НЕ ЩЯ ДА ПАДНЕ, КАКТО ПАДА РОБА,
ГРЪМНА СЕ В ЧЕЛОТО И СРЕД ГЪСТИЙ ДИМ
        ПАДНА МЪРТЪВ, ХЛАДЕН И НЕПОБЕДИМ!

И ХАДЖИ ЛЮЗГЯР БЕЙ, ГЛАВАТАРЯТ СТАРИ,
        ПРИСТЪПИ ЗАЧУДЕН С ХИЩНИ СИ ДРУГАРИ
КЪМ ТАЗ ЖЪРТВА СИЛНА, КЪМ ТОЗ ГОРД ЮНАК,
        КОЙТО МУ ИЗБЯГА С ТАКЪВ СЛАВЕН БЯГ,
ПОГЛЕДНА ЧЕЛО МУ, С ТОПЛА КРЪВ ПОКРИТО,
        И ОЧИ МУ СТРАШНИ, ВПЕРЕНИ СЪРДИТО,
И РЪКА МУ, ВЗЕЛА РЕВОЛВЕРА С МОЩ,
        КАТО ЧЕ СЕ ГОТВИ ЗАРАД БИТКА ЙОЩ,
И УСТА МУ БЛЕДНИ, ОТКРИТИ КЪМ СВОДА,
        КАТО ЧЕ ЩЕ ВИКАТ: „СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА!"
И УСЕТИ ПОЧИТ И ТРЕПЕТ, И СТУД,
        И ВИКНА УПЛАШЕН: „КОЙ Е ТОЯ ЛУД?"
НО ВСИЧКИ МЪЛЧАХА. ТОГАЗ ОТ ЗЕМЯТА
        ЕДИН ТРУП ПОШАВНА, ОТВОРИ УСТАТА,
ПРОБУДЕН ОТ СИЛА ТАЙНА, НЕПОЗНАТА,
        И С ГЛАС ИЗДИХАЮЩ, КАТ РЪКА ПРОСТРЯ,
„БЕНКОВСКИ!" - ПРОДУМА И ТИХО УМРЯ.

Иван Вазов