Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПАИСИЙ

                           ПАИСИЙ

                                                      „О, неразумни и юроде! Поради что се сра
                                                      миш да се наречеш Болгарин?... Или не
                                                      са имали Болгаре царство господарство?
                                                      Ти, болгарино, не прелщайся, знай свой
                                                   род и язик ... "
                                                                                            Паисий, 1762

СТО И ДВАЙСЕТ ГОДИНИ ... ТЪМНИНИ ДЪЛБОКИ!
        ТАМО ВДЪН ГОРИТЕ АТОНСКИ ВИСОКИ,
УБЕЖИЩА СКРИТИ ОТ ЛЪЖОВНИЙ МИР,
        МЕСТА ЗА МОЛИТВА, ЗА ОТДИХ И МИР,
ДА СЕ ЧУВА САМО РЕВЪТ БЕЛОМОРСКИ
        ИЛИ ВЕЧНИЙ ШЪПОТ НА ШУМИТЕ ГОРСКИ,
ИЛ НА ЗВОНА ТЕЖКИЙ НАБОЖНИЯТ ЗВЪН,
        ВЪВ СКРОМНА КИЛИЙКА, ПОТЪНАЛА В СЪН,
ЕДИН МОНАХ ТЪМЕН, НЕПОЗНАТ И БЛЕДЕН
        ПРЕД ЛАМПА ЖУМЕЩА ПИШЕШЕ НАВЕДЕН.

ЩО ДРАСКАШЕ ТОЙ ТАМ, УМИСЛЕН, ЕДИН?
        ЖИТИЕ ЛИ НОВО, НОВ ЛИ ДАМАСКИН,
ЗАФАНАТ ОТ ДЪЛГО, ПРЕКЪСВАН, ОСТАВЯН
        И ПРЕД КАНДИЛОТО СРЕДНОЩ ПАК ЗАЛАВЯН?
ПОЛИЧБИ ЛИ БОЖИ ЗАПИСВАШЕ ТАМ?
        СЛОВА ЛИ ДУХОВНИ ИЗМИСЛЯШЕ САМ
ЗА ВЪВ ЧЕСТ НА НЯКОЙ СЛАВЕН ЧУДОТВОРЕЦ,
        ЕГИПТЯНИН, ЕЛИН ИЛИ СВЕТОГОРЕЦ?
ЩО СЕ ТОЙ МОРЕШЕ С ТОЯ ДЪЛЪГ ТРУД?
        ИЛИ БЕ ФИЛОСОФ? ИЛИ БЕШЕ ЛУД?
ИЛИ ТУЙ КАНОН БЕ ТЕЖЪК И БЕЗУМЕН,
        НАЛОЖЕН НА НЕГО ОТ СТРОГИЙ ИГУМЕН?
НАЙ-ПОСЛЕ ОТДЪХНА И РЕЧЕ: „КОНЕЦ!
        НА ЖИТИЕ НОВО АЗ ТУРИХ ВЕНЕЦ."
И ТОЙ ФЪРЛИ ПОГЛЕД ЛЮБОВЕН, ПРИВЕТЕН
        КЪМ ТОЗ ТРУД ДОВЪРШЕН, ПОДВИГ МНОГОЛЕТЕН,
НА ВОЛЯТА РОЖБА, НА БДЕНЬЕТО    ПЛОД,
ПОГЪЛНАЛ БЕЗШУМНО ПОЛВИНА ЖИВОТ -
        ЖИТИЕ ВЕЛИКО! ЗАРАДИ КОЕТО
ТОЙ ЗАБРАВИ ВСИЧКО, ДОРИ И НЕБЕТО!
        НИВГА МАЙКА НЕЖНА ПЪРВЕНЕЦА СВОЙ
ТЪЙ НЕ Е ГЛЕДАЛА, НИ МЛАДИЙ ГЕРОЙ
        ПЪРВИТЕ СИ ЛАВРИ, НИ ПОЕТЪТ МРАЧЕН
СВОЯТ ИДЕАЛ НОВ, ЧУДЕН, СВЕТЛОЗРАЧЕН!
        И КАТ НЯКОЙ ДРЕВЕН БИБЛЕЙСКИ ПРОРОК
ИЛ НА ПАТМОС ДИВИЙ ПУСТИННИКА СТРОГ,
        КОГА РАЗКРИВАЛ Е ВЪЗ ГЛАДКАТА КОЖА
ТАЙНИТЕ НА МРАКА И ВОЛЯТА БОЖА,
        ТОЙ ФЪРЛИ ОЧИ СИ, РАЗТРЕПАРАН, БЛЯД,
КЪМ ХАОСА ТЪМНИЙ, КЪМ ЗВЕЗДНИЯ СВЯТ,
        КЪМ БЯЛОТО МОРЕ, ЗАСПАЛО ДЪЛБОКО,
И ВДИГНА ТЕЗ ЛИСТИ, И ВИКНА ВИСОКО:

„ОТ ДНЕСКА НАТАТЪК БЪЛГАРСКИЯТ РОД
         ИСТОРИЯ ИМА И СТАВА НАРОД!

НЕКА ТОЙ ПОЗНАЕ ОТ МОЙТО ПИСАНЬЕ,
        ЧЕ ГОЛЯМ Е ТОЙ БИЛ И ПАК ЩЕ ДА СТАНЕ,
ЧЕ ОТ СЛАВНИЙ БУДИН ДО СВЕТИЙ АТОН
        БИЛ Е ПРИПОЗНАВАН НАШИЯТ ЗАКОН.
НЕКА ВСЯКОЙ БРАТ НАШ ДА ЧЕТЕ, ДА ПОМНИ,
        ЧЕ ГЪРЦИ СА ЛЮДЕ ХИТРИ, ВЕРОЛОМНИ,
ЧЕ СМЕ ГИ БЛЪСКАЛИ, И НЕ ЕДИН ПЪТ -
        И ЗАТУЙ НЕ МОЖАТ НАЗИ ДА ТЪРПЯТ, -
И ЧЕ СМЕ ИМАЛИ ЦАРСТВА И СТОЛИЦИ,
        И ОТ НАШТА РОДА СВЕТЦИ И ПАТРИЦИ;
ЧЕ И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТЪТ
        И НА ВСИ СЛОВЕНЕ КНИГИ ДА ЧЕТАТ;
И КОГА МУ ВИКАТ: „БЪЛГАРИНУ!" БЕСНО,
        ТОЙ ДА СЕ ГОРДЕЕ С ТОВА ИМЕ ЧЕСТНО.
НЕКА НАШ БРАТ ЗНАЕ, ЧЕ БОГ Е ВЕЛИК
        И ЧЕ ТОЙ РАЗБИРА БЪЛГАРСКИЙ ЯЗИК,
ЧЕ Е СРАМ ЗА ВСЯКОЙ, КОЙТО СЕ ОТРИЧА
        ОТ СВОЯ СИ РОДА И ПРИ ГЪРЦИ ТИЧА
И СВОЕТО ИМЕ И БОЖИЯ ДАР
        ЗАФЪРЛЯ БЕЗУМНО КАТО ЕДИН ТОВАР.
ГОРКО ВАМ, БЕЗУМНИ, ОВЦИ ЗАБЛУДЕНИ,
        СЪС ГРЪЦКА ОТРОВА ЩО СТЕ НАПОЕНИ,
ДЕТО СЕ СРАМИТЕ ОТ ВАШИЯ БРАТ
        И ТЪРСИТЕ ПИЩА В ГРАДСКИЯ РАЗВРАТ,
И РУГАЙТЕ ГРЕШНО БАЩИНИ СИ КОСТИ,
        И НАШИТЕ НРАВИ, ЧЕ ТЕ БИЛИ ПРОСТИ!
ТА НЕ ВАШТО ПЛЕМЕ СРАМ НАНАСЯ ВАМ,
        О, БЕЗУМНЕ ЛЮДЕ, А ВИЙ СТЕ МУ СРАМ!

ЧЕТЕТЕ ДА ЗНАЙТЕ ЩО В СТАРИ ГОДИНИ
        ПО ТЕЗ ЗЕМИ СЛАВНИ ВЪРШИЛИ ДЕДИ НИ,
КАК СЪС МНОГО КРАЛСТВА ИМАЛИ СА БРАН
        И ОТ ЦАРЕ СИЛНИ ВЗЕМАЛИ СА ДАН,
И БИЛА ВЕЛИКА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА;
        КАК СВЕТИ БОРИС СЕ ПОКРЪСТИ В ПРЕСЛАВА,
КАК Е ЦАР АСЕН ТУК ХРАМОВЕ ГРАДИЛ
        И ДАРОВЕ ПРАЩАЛ; КОЙ БЕ САМУИЛ,
ДЕТО СИ ИЗГУБИ ДУШАТА ВЪВ АДА,
        ПОКОРИ ДУРАЦО И ВЛЕЗЕ В ЕЛАДА;
ЧЕТЕТЕ И ЗНАЙТЕ КОЙ БЕ ЦАР ШИШМАН
        И КАК НАШТО ЦАРСТВО СТОРИХА ГО ПЛЯН;
КОЙ БЕ ИВАН РИЛСКИ, ЧИЙТО СВЕТИ МОЩИ
        С ЧУДЕСА СЕ СЛАВЯТ ДО ТОЯ ДЕН ЙОЩЕ;
КАК СЕ КРУМ ПРЕСЛАВНИЙ С НИКИФОРА БИ,
        И ИЗ ЧЕРЕПА МУ РУЙНО ВИНО ПИ,
И КАК СИМЕОН ЦАР УГРИТЕ ПРОГОНИ
        И ОТ ВИЗАНТИЯ ПРИЕМА ПОКЛОНИ.
А ТОЙ БЕШЕ УЧЕН, ФИЛОСОФ ВЕЛИК
        И НЕ СЕ СРАМЕШЕ ОТ СВОЯТ ЯЗИК,
И КОГА НЯМАШЕ КОГО ДА НАДВИВА,
        ТОЙ ПИШЕШЕ КНИГИ ЗА ДА СИ ПОЧИВА.
ЧЕТЕТЕ И ЗНАЙТЕ ЩО СЪМ АЗ ПИСАЛ,
        ОТ МНОГО СКАЗАНЬЯ И КНИГИ СЪБРАЛ,
ЧЕТЕТЕ, О БРАТЯ, ДА ВИ СЕ НЕ СМЕЯТ
        И ВАМ ЧУЖДЕНЦИТЕ ДА НЕ СЕ ГОРДЕЯТ ...
НА ВИ МОЙТА КНИГА - ТЯ Е ВАМ ЗАВЕТ.
        НЕКА СЕ ПРЕПИСВА И МНОЖИ БЕЗЧЕТ
И ПРЪСКА ПО ВСИЧКИ ПОЛЯ И ДОЛИНИ,
        ДЕ БЪЛГАРИН СТРАДА, ВЪЗДИША И ГИНЕ.
ТЯ Е ОТКРОВЕНЬЕ, БОЖА БЛАГОДАТ -
        МЛАДИЙ ПРАВИ МЪДЪР, А СТАРИЯ - МЛАД,
КОЙТО Я ПРОЧИТА, НЯМА ДА СЕ КАЕ,
        КОЙТО ЗНАЕ НЕЯ, МНОГО ЩЕ ДА ЗНАЕ."

ТЪЙ МЪЛВЕШЕ ТОЗ МЪЖ, В КИЛИЯТА СКРИТ,
        СЪС ПОГЛЕД УМИСЛЕН, В БЪДЕЩЕТО ВПИТ,
КОЙТО МНОГО БДЕНЬЯ, УТРИННИ ПРОПУСНА,
        НО ПАЧЕТО ПЕРО НИВГА НЕ ИЗПУСНА
И ПРОТИВ КАНОНА И ЧЕРКОВНИЙ ЗВЪН -
        РАБОТИ БЕЗ ОТДИХ, ПОЧИВА БЕЗ СЪН.

ТЪЙ МЪЛВЕШЕ ПРЕДИ СТО И ДВАЙСЕТ ГОДИН
        ТОЗ ДИВ СВЕТОГОРЕЦ - ЗА РАЯ НЕГОДЕН,
И ФЪРЛЯШЕ ТАЙНО ПРЕЗ МРАКА ТОГАЗ
        НАЙ-ПЪРВАТА ИСКРА В НАРОДНАТА СВЯСТ.

1882, Пловдив
Иван Вазов