Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БЕСОВЕ

                     БЕСОВЕ

ПЛЪТНИ ОБЛАЦИ СЕ ВЛАЧАТ
       ПОД НЕВИДИМА ЛУНА,
ОЗАРЕНО СИПЕ ЗДРАЧА
       МЪТНА СНЕЖНА ПЕЛЕНА.
И ПЪТУВАМ СРЕД ПОЛЕТО,
       А ЗВЪНЧЕТО; ЗВЪН-Н-Н, ЗВЪНИ ...
И Е СТРАШНО НА СЪРЦЕТО
       В ТЕЗИ ЧУЖДИ РАВНИНИ.

„ДАВАЙ, КОЧИЯШ!" - „НЕ МОГА,
       ХАЛАТА МЕ ЗАСЛЕПЯВА
И КОНЕТЕ ИЗНЕМОГВАТ;
       СНЯГ ПЪРТИНАТА НАВЯВА,
МАЙ ИЗГУБИХМЕ СЕ! ЕТО,
       НЯМА ПЪТ! УБИЙ МЕ, НЯМА!
НЯКОЙ БЕС, С НАС, СРЕД ПОЛЕТО
       СИ ИГРАЕ. ЕТО ГО, ТАМ Е!

ВИЖ ГО, ВИЖ ГО, ЕТО, БЯГА,
       ДУХА ПЛЮЕ И СЕ КИСКА,
И ДА БЛЪСНЕ ВЪВ ОВРАГА,
       ТОЙ КОНЕТЕ ДИВИ ИСКА.
ТУ КАТО КРАЙПЪТЕН КАМЪК,
       МЯРКА СЕ ПРЕД МЕН В НОЩТА,
ТУ БЛУЖДАЕ КАТО ПЛАМЪК
       И ИЗЧЕЗВА В ПУСТОШТА."

ПЛЪТНИ ОБЛАЦИ СЕ ВЛАЧАТ
       ПОД НЕВИДИМА ЛУНА;
ОЗАРЕНО СИПЕ ЗДРАЧА
       МЪТНА СНЕЖНА ПЕЛЕНА.
ДВИЖИМ СЕ БЕЗ СИЛИ ВЕЧЕ;
       СТИХНА ПРИЗИВНИЯ ЗВЪН.
СПРЯХМЕ ... „ЩО СЕ ТАМ ИЗПРЕЧИ?"
       „ЗНАМ ЛИ? ВЪЛК, ИЛИ ПЪК ПЪН?"

ХАЛА ХЛИПА, ХАЛА ВИЕ;
        БУЙНИТЕ КОНЕ ХРИПТЯТ;
ТОЙ В МЪГЛАТА УЖ СЕ КРИЕ,
        НО ОЧИТЕ МУ ГОРЯТ.
ПАК КОНЕТЕ ПОЛЕТЯХА,
        А ЗВЪНЧЕТО; ЗВЪН-Н-Н, ЗВЪНИ ...
ВИЖДАМ: ДУХОВЕ СЕ СБРАХА
        В ПОБЕЛЕЛИ РАВНИНИ.

УРОДЛИВИ И БЕЗБРОЙНИ
        ПРЕД ЛУНАТА СЕ ТЪЛПЯТ;
МЪТНИ, ДРИПАВИ, НЕСТРОЙНИ,
        КАТО КЪСЕН ЛИСТОПАД.
КОЛКО СА? КАКВО ПРЕСЛЕДВАТ?
        ЩО ТЪЙ ЖАЛОСТНО ОПЯВАТ?
ДУХ ДОМАШЕН ЛИ ПОГРЕБВАТ?
        ВЕДИ ЛИ В НОЩТА ВЕНЧАВАТ?

ПЛЪТНИ ОБЛАЦИ СЕ ВЛАЧАТ
       ПОД НЕВИДИМА ЛУНА;
ОЗАРЕНО СИПЕ ЗДРАЧА
       МЪТНА СНЕЖНА ПЕЛЕНА.
А В НЕБЕТО РОЙ, СЛЕД РОЙ,
       БЕСОВЕ СЕ МЪКНАТ СБИРАТ;
С ЖАЛНИ ПИСЪЦИ И ВОЙ,
       МОЕТО СЪРЦЕ РАЗДИРАТ ...

Превод от руски:
Ангел Веселинов