Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ГАРВАНЪТ

                                            ГАРВАНЪТ

АЗ ЧЕТЯХ В НОЩТА ПОТАЙНА, САМ СРЕД ТИШИНАТА СТАЙНА
        ДРАГОЦЕННИ ФОЛИАНТИ, В МЪДРОСТТА ИМ ПОТОПЕН -
УЧЕХ ДРЕВНАТА НАУКА: СЯКАШ, ЗА ДА ВЛЕЗНЕ ТУКА,
        НЯКОЙ ИЗВЕДНЪЖ ПОЧУКА, НА ВРАТАТА МИ СМИРЕН,
НЯКОЙ ГОСТ НАВЯРНО ЧУКА - РЕКОХ, - МОРЕН И СМИРЕН;
        ГОСТ, ЗАПЪТИЛ СЕ КЪМ МЕН.

АХ, ДЕКЕМВРИЙ БЕ ТОГАВА! ОТ КАМИНАТА ЖАРАВА,
        ПОЧНАЛА ДА ПОТЪМНЯВА, СОНМ ОТ СЕНКИ БЕ РОДЕН.
ВСУЕ, ЧАКАЙКИ ЗОРАТА, ИСКАХ С ЧЕТЕНЕ ДУШАТА
        ДА ИЗБАВЯ ОТ ТЪГАТА ПО „ЛЕНОРА" - БЛЯН СВЕЩЕН,
ВЪЗВИСИЛ СЕ В ЛОНОТО НА РАЙСКИЯ ПРОСТОР СВЕЩЕН,
        И ОТМИНАЛ СИ ОТ МЕН.

ОТ ШУМЯЩАТА КОПРИНА НА ЗАВЕСАТА СТАРИННА
        В СТРАХ ДУШАТА МИ ИЗСТИНА, ТА СТОЯХ ОЗАДАЧЕН:
И ПОДЗЕХ ДА СИ ВНУШАВАМ, САМ, ЗА ДА СЕ НАСЪРЧАВАМ.
        САМО ГОСТЕНИН ТОВА Е, ГОСТЕНИН ОТ ПЪТ СЛОМЕН,
НЯКОЙ ГОСТЕНИН СЛУЧАЕН, ДА, ОТ ДЪЛЪГ ПЪТ СЛОМЕН,
        РЕКЪЛ ДА ПОСПРЕ ПРИ МЕН.

И ТОВА ЗА ДА УЗНАЯ, БЕЗ ДА СЕ ПОКОЛЕБАЯ:
        - СЪР, ИЛИ МАДАМ! - ИЗВИКАХ. - ИЗВИНЕТЕ, УМОРЕН
КАКТО ДРЕМЕХ НАД ЛИСТАТА, ТЪЙ ЛИ ТИХОМ В ТИШИНАТА,
        ХЛОПНАЛИ СТЕ ПО ВРАТАТА НА ПРИЮТА МИ СМИРЕН,
ЩОТО ВИ НЕ ЧУХ ОТПЪРВОМ? - И ОТЛОСТИХ ПЛАХ, СМИРЕН -
        МРАК И САМО МРАК ПРЕД МЕН.

В МРАКА, ДОКАТО СЕ ВЗИРАХ И НЕКАНЕНИЯ ДИРЕХ,
        КАТО НИКОЙ ДРУГ ПРИМИРАХ, В БЛЯН ЛЮБОВЕН ПОТОПЕН.
САМО ИМЕТО „ЛЕНОРА"! СЧУ МИ СЕ, НО НЕ ОТ ХОРА
        ПРОИЗНЕСЕНО - ЛЕНОРА! - А ИЗРЕЧЕНО ОТ МЕН.
САМО ЕХОТО ОБРАТНО ГО ПОВТОРИ ПАК ЗА МЕН -
        КАТО ШЕПОТ ДРАГ ЗА МЕН.

И ПРИБРАХ СЕ В СВОЙТА СТАЯ, ОЩЕ ТРЪПЕН ОТ ОМАЯ.
        ПАК ДОЧУХ, ЧЕ НЯКОЙ ЧУКА, ДВАЖ ПО-СИЛНО ИЗУМЕН.
РЕКОХ: ВЯТЪР Е: ВИЕ - И ЗАД ЩОРИТЕ СЕ КРИЕ.
        Я ДА ВИДЯ, ТОЙ ДАЛИ Е, ДА ЧЕТА УСПОКОЕН:
ТЪЙ СЪРЦЕТО МИ ДА НЕ БИЕ, ДА ЧЕТА УСПОКОЕН.
        ВЯТЪРЪТ Е СПОРЕД МЕН.

И ОТЛОСТИХ. ОТ КОРНИЗА, ГАРВАН ЗЪРНАХ ТУК ДА ВЛИЗА,
        ЧЕР, ВЕЛИЧЕСТВЕН. НАХЪЛТА ТОЯ СИМВОЛ СТАР, СВЕЩЕН.
БЕЗ ПРИВЕТ ДА МИ ОТПРАВИ, БЕЗ МИНУТКА ДА СЕ БАВИ,
        ТУК ОТ ДРЕВЕН ВЕК, ПРИСТЪПИ ТОЙ СВЕЩЕН, ДОСТОПОЧТЕН -
ВЪРХУ ШЛЕМА НА МИНЕРВА КАЦНА ГОРД, ДОСТОПОЧТЕН
        И ЗАМРЯ, ВТОРАЧЕН В МЕН.

ПОРАЗСМЯ МЕ ТОЗИ ЧЕРЕН, КАТО АБАНОС, НАПЕРЕН
        И ДОТАМ БЛАГОПРИСТОЕН ГАРВАН НЕОБИКНОВЕН.
АХ, ПРОСКУБАН, НО УВЕРЕН, ГАРВАНЕ ВИСОКОМЕРЕН,
        ТЕБЕ КАК, БРЕГЪТ ПЛУТОНОВ, В МРАК БЕЗЗРАЧЕН ПОТОПЕН,
ТЕ ЗОВЕ - БРЕГЪТ ПЛУТОНОВ, В МРАК БЕЗЗРАЧЕН ПОТОПЕН? -
        ГРАКНА   Nevermore! ПРЕД МЕН.

ЧУДНО КАК, БЕЗ ТРУД, ОТГАТНА МИСЪЛТА МИ ВЕРОЯТНА,
        ВЪПРЕКИ, ЧЕ ГРАЧЪТ НЕГОВ, БЕ ОТ ТАЙНА ОСЕНЕН.
НИКОЙ СМЪРТЕН РАЗТРЕПЕРАН, НЕНАДЕЙНО В ЧАС НЕВЕРЕН,
        НАВЕСТЕН ОТ ГАРВАН ЧЕРЕН, НЕ Е БИВАЛ НЯКОЙ ДЕН,
В   МИГ ВЛЕТЯЛ И КАЦНАЛ ПРАВО НА МИНЕРВА   НЯКОЙ ДЕН
        С Nevermore! КАТО ПРИ МЕН.

АЛА ГАРВАНЪТ, ПРИ ВСЕ, ЧЕ НИЩО ПОВЕЧЕ НЕ РЕЧЕ,
        В ТАЯ ДУМА, ВСИЧКО ВЕЧЕ БЕШЕ КАЗАЛ УПОЕН.
ПОСЛЕ ТАЯ ПТИЦА СЛАВНА, С НИ ЕДНО ПЕРЦЕ НЕ ШАВНА,
        САМ СЪМ - РЕКОХ, - ОТ ОТДАВНА, САМ БЕЗ МОЯ БЛЯН СВЕЩЕН;
ЗНАМ: И ТЯ ЩЕ МЕ ОСТАВИ, КАКТО МОЯ БЛЯН СВЕЩЕН! -
        ГРАКНА Nevermore! НАД МЕН.

КИПНАХ, ЦЕЛИЯ РАЗПАЛЕН, ОТ ОТВЕТА Й НАХАЛЕН.
        НО: НЕ ЗНАЕ НИЩО ДРУГО! - СИ ПОВТОРИХ ПРИМИРЕН. -
СИГУРНО ОТ НЯКОЙ СТРАНЕН И НЕЗНАЕН СВОЙ СТОПАНИН
        ЗНАЕ ТОЯ ПОСТОЯНЕН, МЕЛАНХОЛЕН СВОЙ РЕФРЕН;
СВИКНАЛА Е ДА ПОВТАРЯ МЕЛАНХОЛНИЯ РЕФРЕН
        Nevermore! КАТО ПРЕД МЕН.

НО УСМИВКА В МЕН СЪБУДИ ГАРВАНЪТ И МЕ УЧУДИ,
        И КРЕСЛОТО СИ ПРЕМЕСТИХ СРЕЩУ НЕГО, И СМУТЕН
СЕ ОТПУСНАХ В КАДИФЕТО, НЕ ОТКРИЛ ТОВА, КОЕТО
        БЕШЕ СКРИЛА ТЪЙ ПРЕВЗЕТО В СВОЯ ВЪЗКЛИК ТОЯ ДЕН
ТАЯ СЛАБА,   ЧЕРНОПЕРА, ВЕДА ПТИЦА ТОЯ ДЕН
        В СВОЙТО Nevermore! КЪМ МЕН.

И УНЕСЕН, ТЪЙ ОСТАНАХ, ОТ ДОГАДКИТЕ ОБХВАНАТ,
        И ЖЕЖЕШЕ ЛИ СЪРЦЕТО, ВЗОРЪТ Й ПРОНИКНОВЕН.
ПОД КРЪГА НА ПОЛИЛЕЯ, ВТРЕНЧЕНО ЗАГЛЕДАН В НЕЯ,
        ТЪРСЕХ СМИСЪЛА, ПОТЪНЪЛ ВЪВ ФОТЬОЙЛА КАДИФЕН;
ВЕЧЕ НЯМАШЕ ДА СЕДНЕ ВЪВ ФОТЬОЙЛА КАДИФЕН
        Nevermore, УВИ ДО МЕН!

СКОРО ПЪК, МЪГЛА ТАМЯННА,   ЗАКЪЛБИ СЕ КЪМ ТАВАНА
        И СЪГЛЕДАХ СЕРАФИМИ ПО КИЛИМА ОЗАРЕН.
КЛЕТНИКО! - РЕШИХ ТОГАВА; - БОГ ИЗПРАЩА ТИ ЗАБРАВА,
        ЦЯР ЗА ТВОЯ НЕПОСТИЖЕН, ЦЯР ЗА ТВОЯ БЛЯН БЛАЖЕН!
ПИЙ НЕПЕНТЕС, ЗАБРАВИ Я И ЩЕ БЪДЕШ ТЪЙ БЛАЖЕН -
        ГРАКНА Nevermore! КЪМ МЕН.

ПТИЦО, ЧЕРНА, КАТО МРАКА, ТИ СИ ИСТИНСКИ ОРАКУЛ!
        САТАНАТА ЛИ ТЕ ПРАТИ ИЛИ ЩОРЪМТ РАЗЯРЕН -
ТЪЖНА, НЕ НЕУСТРАШИМА, ТУК, ГДЕ УЖАС МЕ ОБЗИМА?
        УМОЛЯВАМ ТЕ, КАЖИ МИ: В ГАЛААД БЛАГОСЛОВЕН
ИМА ЛИ ЗА МЕН НЕПЕНТЕС - В ГАЛААД БЛАГОСЛОВЕН? -
        ГРАКНА Nevermore! КЪМ МЕН

ГАРВАНЕ, ПО-ЧЕР ОТ МРАКА, ТИ СИ ИСТИНСКИ ОРАКУЛ!
        БИХ   ПОМОЛИЛ, БИХ ПРОПЛАКАЛ: ПОГАДАЙ ПРОНИКНОВЕН!
ГАРВАНЕ КАЖИ: В ЕДЕМА, АЗ ЛЕНОРА ЩЕ ЛИ ВЗЕМА
        ПАК В ПРЕГРЪДКА ДО СЪРЦЕ МИ? ЩЕ ЛИ БЪДА ПАК БЛАЖЕН?
СЪС СВЕТИЦАТА „ЛЕНОРА" ЩЕ ЛИ БЪДА ПАК БЛАЖЕН?
        ГРАКНА Nevermore! КЪМ МЕН.

ТАЗИ ДУМА, ВИКНАХ С МЪКА, - Е ПРОКОБА ЗА РАЗЛЪКА!
        ГАРВАНЕ, Я БЕЖ НАВЪНКА, С ТВОЯ КЛЮН - ДАЛЕЧ ОТ МЕН!
НИ ЕДНО ПЕРЦЕ НЕ БИВА КОБАТА ДА ТИ РАЗКРИВА!
        ВЪН СЕ МАХАЙ, ПТИЦО ДИВА, С КЛЮН ТЪЙ ХИЩНО ЗАКРИВЕН! -
ГРАКНА Nevermore! КЪМ МЕН.

И ЗАСТИНАЛ ДО СЕГА Е, И ДА ХВРЪКНЕ НЕ ЖЕЛАЕ
        ОТ ГЛАВАТА НА МИНЕРВА ГАРВАНЪТ ОТ ТОЯ ДЕН;
ВЗРЯЛ ОЧИ, КАТО ОЧИТЕ НА ЛУКАВИЯ - ЛУЧИТЕ
        ФЪРЛЯТ КОБНО НА ДЪСКИТЕ, СЯНКАТА МУ.   В НЕИН ПЛЕН
Е ДУШАТА МИ! НЕ ЩЕ СЕ ОТЪРВЕ ОТ ТОЯ ПЛЕН
        Nevermore, И ТЯ СЪС МЕН!

Превод:
Любен Любенов