Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БРАТЯ ЖЕКОВИ

                           БРАТЯ ЖЕКОВИ

В ЕДНА НИСКА ПЛЕВНЯ, ПОД ТЪМНАТА СТРЯХА
       ДВАМАТА БРАТЯ УКРИЛИЙ СЕ БЯХА.
ЧЕТАТА ОТМИНА. ПО-СТАРИЯТ БРАТ
       ОТ ТРЕСКАТА ХВАНАТА, РАЗТРЕПЕРАН, БЛЯД,
ЛЕЖЕШЕ НА ГОЛО, В РЪКА С РЕВОЛВЕРА
       И ТОЙ РЕЧЕ СЛАБО: „ЗАЩО ТЪЙ ТРЕПЕРА!
ЖИВОТЪТ ОТИВА, ВЪВ ОГЪН ГОРЯ.
       ПОД ТАЗ ПЛЕВНЯ ТЯСНА СТРАХ МЕ Е ДА МРА . . .
ЩЕ МИ СЕ НА ВОЛЯ, В БОЯ, НА ПОЛЕТО
       ПОНЕ ДА ИЗДЪХНА С КУРШУМ В СЪРЦЕТО."
ВНЕЗАПНО НА ДВОРА, СЕ ЧУ ШУМ ГОЛЯМ
       И ГЛАС ВИКНА ГЪРЛЕСТ: „ИЗЛЕЗТЕ ОТ ТАМ!"

СТОПАНИНЪТ УПЛАШЕН, ГОСТИ СИ ОБАДИ!
       ВЧЕРА ГИ ПРИЕ ТОЙ, ДНЕСКА ГИ ПРЕДАДЕ.
ЗАЩОТО СТРАХЪТ Е БЕЗДУШЕН И ДЛЕП
       НА МАЛКИТЕ ДУШИ - СЪВЕТНИК СВИРЕП.
ТОЙ Е ДУХ ЩО ЛАЗИ. В ТЪМНОТО МУ ЦАРСТВО,
       ПОДЛОСТТА БРАТУВА С ТЪПОТО КОВАРСТВО.
И ЧОВЕК ОТ НЕГО Е ЖЪЛТ КАТО СМИН.
       И БАЩАТА СОЧИ СКРИТИЯ СИ СИН,
И МАЙКАТА ПУЩА ДЕТЕТО НА ДРУМА
       КАТ БЯГА И ТИХО:„ОЛЕКНА МИ!" - ДУМА,
И НЕ СЕЩА ТРЕПЕТ, НИ ЛЮБОВ, НИ ЖАЛ,
       ЗАЩОТО ДУША И СТРАХ Е ЗАВЛАДЯЛ.

НО МИХАИЛ ЖЕКОВ, БРЪЗ КАТО ВИХРУШКА,
       СТАВА БОЛЕН, БЛЕДЕН, ГРАБВА СВОЙТА ПУШКА
И ГРЪМВА КЪМ ДВОРА И ВИКА: „НАЗАД!"
       И КОСАТА ЩРЪКНА НА ПО-МАЛКИЯ БРАТ.
И ТУРСКАТА ПАПЛАЧ ИЗРЕВА: „УДРЕТЕ!"
       И БИТКА СЕ ПОЧНА МЕЖДУ ВРАГОВЕТЕ.

ДВОРЪТ ВЕЧ ТРЕПЕРИ В ГЪРМЕЖЪТ, В ДИМЪТ -
       И ДВАМАТА БРАТЯ ДО ВХОДА СТОЯТ
С РЕВОЛВЕРИ ЧЕРНИ И С МЪЖКО РЕШЕНЬЕ
       ДА МРАТ. ОЧИТЕ ИМ С КРЪВ СА НАЛЕНИ.
СЪРЦАТА ИМ ЧУКАТ, РЪЦЕ ИМ ТРЕПЕРЯТ
       И ПРАЩАТ ВЪВ КУПА И УЖАС И СМЪРТ.
ПЛЯВАТА Е МЕКА, НА ПРОПУСК НЕ ДАВА.
       КУРШУМИТЕ УДРЯТ КАТ О СКАЛА ЗДРАВА.
БОЯТ Е НЕРАВЕН: ДВАМА СРЕЩУ СТО,
       КАТ РОЙ ЯСТРЕБИ, НАД ПТИЧЕ ГНЕЗДО,
УБИЙЦИТЕ ТИЧАТ, РЕВАТ, ОБИКАЛЯТ
       ПЛЕВНЯТА И ПУШКАТ, И В ПРАХ СЕ ПОВАЛЯТ
КАТ КОКОШКИ МНОГО, ЩО ГИ ГАЗИ МОР,
       И КРЪВТА СЕ ЛЕЕ ПО ШУМНИЯ ДВОР.
- ОГЪН ДАЙТЕ СКОРО! - ВИКНА МУСТАФАТА
       И ПАДНА: КУРШУМЪТ ПРЪСНА МУ ГЛАВАТА.
- ДА ЗАПАЛИМ! - ВИКА СМАЯНАТА СГАН.

И В ПЛЕВНЯТА СКОРО ПРОНИКВА ДУМАН.
       МИХАИЛ ОСТАНА КОРАВ КАТО КАМЪК,
НО БРАТ МУ ОТСЛАБНА ПРЕД БЛИЗКИЯ ПЛАМЪК.
       - ДА СЕ ВДАДЕМ, - РЕЧЕ, - ТУК ЩЕ ИЗГОРИМ!
СТРАШНО МЕ ОТРАВЯ ГОРЕЩИЯТ ДИМ!
       МИХАИЛ БЕ СТРАШЕН. ЗЛОБНО ЗАТРЕПЕРА:
- ТИ НЕ СИ МИ БРАТ БИЛ! - ВДИГНА РЕВОЛВЕРА
       И ГРЪМНА В ТИЛА МУ. . . БРАТЪТ СЕ ПРОСТРЯ. . .
МИХАИЛ ПОГЛЕДНА И РЕЧЕ: - УМРЯ!
       И ВСРЕД ГЪСТИЙ ПУШЕК ПАК РЕЧЕ - ЩЕ СВАРЯ!
ГРЪМНА СЕ В ЧЕЛОТО И ПАДНА В ПОЖАРА. . .

И ДВЕ ДУШИ БЕЛИ В ГРОЗНИЯ ПЛАМ -
       ФРЪКНАХА КЪМ БОГА СВОБОДНИ, БЕЗ СРАМ ! . . .

1881
Иван Вазов