Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СРЕЩА

                                     СРЕЩА

       В РЕСТОРАНТА ВИСЯТ, НАКАЧЕНИ ТУК-ТАМ,
МЕЧКИ ТРИ; БОГАТИРИ; ВЕЛМОЖИ . . .
САМ НА МАСА Е СЕДНАЛ ЕДИН КАПИТАН.
- ТУКА МОЖЕ ЛИ? - ПИТАМ ГО.
- МОЖЕ.

       - НА, ПУШИ!
- ИЗВИНЕТЕ, НЕ ПУША „КАЗБЕК".
- ДОКАТО ДОНЕСАТ, ПИЙ ТОВА   БЕ, ЧОВЕК . . .
ХА НАЗДРАВЕ!
- НА ЗДРАВЕ ЛИ! СТАВА.

       - Е, ДОБРЕ! - РЕЧЕ ТОЙ, ВЕЧЕ ДОСТА ПИЯН, -
КАКТО ВИЖДАМ, ЗА ВОДКА СИ ГОДЕН.
А ВИДЯЛ ЛИ СИ НЯКОГА ДОТ ИЛИ ТАНК?
А В АТАКА - ТАКА - ДА СИ ХОДИЛ?

       ПОМНЯ БОЯ ПРИ КУРСК, СТАРШИНА БЯХ ТОГАЗ . . .
ЩО БЕЛЯ ПРЕЗ ГЛАВАТА МИ МИНА?
МНОГО НЕЩО ВИДЯЛ И ПРЕПАТИЛ СЪМ АЗ,
ЗА ДА БЪДЕ ЖИВОТЪТ ТИ МИРЕН!

       ЗА БАЩА МИ ПОПИТА. РАЗПСУВА СЕ, ЧЕ
СЪМ НЕГОДНИК. РАЗВИКА СЕ ДИВО:
- ЕЙ, ЗА ТВОЯ ЖИВОТ СЕ СЪСИПАХ, МОМЧЕ,
А ПЪК ТИ, ГАД ТАКЪВ, ГО ПРОПИВАШ!

       ПУШКА, ПУШКА ЗА ТЕБЕ, И В БОЯ - СЕГА!
А ТИ КЪРКАШ ТУК С МЕНЕ БЕЗСРАМНО!
. . . АЗ СЕДЯХ, СЯКАШ СТИСНАТ ОТ КУРСКА ДЪГА -
ТАМ Е БИЛ СТАРШИНА-КАПИТАНЪТ.

       ТОЙ СЪВСЕМ СЕ ОЛЯ. СТИХНА НАШИЯТ СПОР.
НО СИ СПОМНЯМ, ПРЕДИ ДА ПРЕСТАНЕМ,
АЗ ОБИДИХ ГО. КАЗАХ МУ: - НЯМА МАЙОР
ДА СИ НИКОГА ТИ, КАПИТАНЕ!

Превод от руски:
Бойко Ламбовски