Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР

             ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР

       ДОГАРЯШЕ НЕБЕТО ВЕЧЕ.
В ГОРИТЕ ГЛУХИ НА УРАЛ
ЕЗДАЧ ОТ РАЗКАЛЯНАТА ВЕЧЕР
ПРИБИРАШЕ СЕ ОКЪСНЯЛ.

       ЕДВА, ЕДВА, ВЛЕЧЕШЕ КОНЯТ
ПОДКОВИ, ШЛЯПАЩИ СЪС ЗВЕК,
И БЪРЗАХА ДА ГИ ДОГОНЯТ
И ЛОКВИТЕ СЪС ЗВЪНЪК ЕК.

       А ХОДОМ ТРЪГНАЛ, ИЗТОЩЕНО
ОТПУСНЕШЕ ЛИ ТОЙ ЮЗДИ -
ДОЧУВАШЕ СЕ КАК С БУЧЕНЕ
СЕ НОСЯТ ПРИДОШЛИ ВОДИ.

       КАК КРЕМЪК, КРЕМЪКЪТ ИЗКЪРТВА,
КАК ПЛАЧ ДОЛИТА, ЕКНЕ СМЯХ,
И ПЪНОВЕ ВЪВ ВОДОВЪРТА
СЕ СРИВАТ С БУЦИ ПРЪСТ ПО ТЯХ.

       А ТАМ, ЗАД КЛОНИ ПОЧЕРНЕЛИ
ОТ ЗАЛЕЗА НЕДОГОРЯЛ,
ЕХТЯХА СЛАВЕЕВИ ТРЕЛИ -
КАТО НАБАТ, КАТО СИГНАЛ.

       ВЪРБАТА ТАМ, КЪДЕТО ЧАКА
С ВДОВИШКА КЪРПА НА ПЛЕЩИ;
МАЙ СЛАВЕЯТ-РАЗБОЙНИК В МРАКА
НА СЕДЕМ ДЪБА ПАК ПИЩИ.

       КАКВА БЕДА, КАКВА ИЗГОРА
ГО БЕ РАЗПАЛИЛА И ДНЕС?
В КОГО САЧМИТЕ БЕЗ УМОРА
ИЗСТРЕЛВАШЕ СРЕД ТОЯ ЛЕС?

       И СЯКАШ КАТО ДЯВОЛ ЩЕШЕ -
ДОШЪЛ С КАТОРЖНИЦИ НАСАМ -
ДА ТЪРСИ КОННИ ИЛИ ПЕШИ,
УРАЛСКИ ПАРТИЗАНИ САМ.

       ЗЕМЯ, НЕБЕ, ГОРИ И ПТИЦИ
ЛОВЯХА ТОЗИ ГЛАС ЗАПЯЛ,
ТИЯ ОТМЕРЕНИ ЧАСТИЦИ
ОТ ЛУДОСТ, РАДОСТ, БОЛКА, ЖАЛ.

Превод от руски:
Кирил Кадийски