Блогът на ambroziia Ви очаква! :: КЪСМЕТ

                                    КЪСМЕТ

       КОГАТО ГОСПОД-БОГ, ПРИВЪРШИ В НЕБЕСАТА
НЕБЕСНИ ЗАЛИСИИ, ТОЙ СЛЕЗЕ НА ЗЕМЯТА
И СЪЗОВА ПО СВЯТ, ЩО ИМАШЕ, РОДИ,
СВЕТОВНИЯ КЪСМЕТ ДА ИМ РАЗПОРЕДИ.

       ЗАСТАНА ТУРЧИНА ПРЕД НЕГО , ПЪРВО ТАМО -
НА СЪРМОШИТ ЧЕПКЕН РЪКАВИТЕ ЗАД РАМО -
И СТОРИ ТЕМАНЕ.   „НАЙ-ПЪРВИ СЕ ВЕСТИ, -
ПРОДУМА ГОСПОД-БОГ - КАКВО ЖЕЛАЕШ ТИ?"

       - АЛЛАХ - ОТВЪРНА ТОЙ, - ДАЙ МЕНЕ АГАЛЪКА!
ДА ВЛАДАМ, ЗНАЕШ САМ, ТОВА МИ Е НАЙ-СРЪКА.
НО ВОЛЯ ТВОЯ ПАК - КАКВОТО КАЖЕШ ТИ:
ЧОВЕК ВЪРШИ ТУЙ, АЛЛАХ ЩО ОТРЕДИ!

       ДА БЪДЕ!" - РЕЧЕ БОГ. А ЕЙ ЧЕ СЕ ЗАДАВА
БЕЗОЧЛИВИЯ ГРЪК: ПРЕД БОГА ТОЙ ЗАСТАВА,
КАТО ЧЕ НЕ ПРЕД БОГ, АМИ ПРЕД СВОЙ ОРТАК -
ЗАСУКАЛ, НА КРАВАЙ ЧАК, ДО УШИ МУСТАК.

      - О, КИРИОС, ДАРИ НА МЕНЕ АГАЛЪКА -
ИЗБЪРБОЛЕСКА ТОЙ; - ТИ ЗНАЕШ, НЕ ЗА МЪКА
Е ГЪРКА ГРЪК РОДЕН... КЪСМЕТ СПОРЕД ЧОВЕК!
А ПЪК ПОМИНЪКА СО АГАЛЪК Е ЛЕК.

       ДА - КАЗА БОГ, - НО ВИЖ, ЧЕ ТУРЧИНА ПРЕВАРИ
И ЗЕ ГО. ИЗБЕРИ ТИ ДАР ОТ ДРУГИ ДАРИ."
- КОГАТО Е ТАКА, ДАЙ МЕНЕ ХИТРОСТТА:
И С НЕЯ ВИДЯ, ЩЕМ ДА МИНЕМ НА СВЕТА!

       „ДА БЪДЕ!" - РЕЧЕ БОГ... А ОЩЕ НЕДОРЕКЪЛ,
ЕЙ ЧОРЛАВИЙ ЕВРЕЙ СЕ ПРЯЗГЛАВА ЗАТЕКЪЛ,
С БРАДА ДО ПОЯС ЧАК, И БЛЕД И ЗАПЪХТЯН,
ОТМЕРЯ ОТДАЛЕЧ МЕТАН ПОДИР МЕТАН.

       - ДАЙ МЕНЕ, ЯХОВА, КАКВОТО МИ СЕ ПАДА!
НА ВЕРНИЯ СИ РАБ, ДАЙ МАЛКАТА НАГРАДА -
ДАЙ АГАЛЪКА МЕН... МЕРАК МИ Е ТОВА...
И С МАЛКОТО СЪМ АЗ ДОВОЛЕН, ЯХОВА!

       „ЕЙ, АГАЛЪКА, ГО ОТНЕСЕ ВЕЧ АГАТА,
СЛЕД НЕГО ГЪРКА ПЪК ОТИДЕ С ХИТРИНАТА -
ОСТАВА... "   - ЯХОВА, ПАРАТА ДАЙ ТОГАЗ!
И С НАЙ-НИЩОЖНОТО СЪМ ПАК ДОВОЛЕН АЗ.

       „ДА БЪДЕ!" - РЕЧЕ БОГ...   А ЕТО НИЗ БАИРЯ
И БЪЛГАРИНА СЕ ЗАДАВА НАЙ-ПОДИРЯ,
НЕХАЙНО ЗАМОТАЛ ЕДИН ПРЕЗ ДРУГИ КРАК,
НАД ВЕЖДИ РУНТАВИ, НАХЛУПИЛ СИВ КАЛПАК.

       ДОХОЖДА, СПИРА СЕ И ВСЕ СЕ ПАК ВТЕЛЕСВА,
И ГУЗНО ПО ТИЛА, С ДВА ПРЪСТА СЕ ПОЧЕСВА:
- ДОЙДОХ ТИ, ГОСПОДИ,   ДА МЕ ДАРУВАШ С ДАР -
ДАРИ МИ АГАЛЪКА... ДА БЪДА ГОСПОДАР...

       „ДЕ БЕШЕ ПО-НАПРЕД? РАЗДЯЛА ВЕЧЕ СТАНА
И ЗАРАД ТЕБ, СЕГА ЕДИН КЪСМЕТ ОСТАНА."
- ПРОЩАВАЙ, ГОСПОДИ, ПО ПЪТЯ ЗАКЪСНЯХ:
ПА МАЛКО И ТАКВОЗ... НА ПЪТ СЕ ПОУСПАХ.

       ЦЪРВУЛИ НАЛИ Е, ИЗСЪХНАХА ПО ЖЕГА,
ТА ДА ПОКИСНАТ ГИ ИЗУХ, ДА МИ НЕ СТЕГА,
А ПУСТА ДРЕМКА...   НА, ЧЕ ТАМ СЪМ И ЗАСПАЛ.
„ЗАТУЙ ЩЕ МЪКНЕШ ТИ СЕГА ТАКАВА ХАЛ! -

       ОТВЪРНА ГОСПОД-БОГ: - ТАКЪВ ТИ Е КЪСМЕТЯ!
КИСНИ ЦЪРВУЛИТЕ! И ТАЗ, ЩО ТЕ СПОЛЕТЯ,
ТИ, ПОДИР РАЛОТО, ВЛАЧИ Я ЧАК ДО ГРОБ...
ЗЕМЯТА РАБОТИ - И НЕЙ БЪДИ РОБ!"

Пенчо Славейков