Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ

          БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ

       БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ, КОГАТО
ОТДЕЛИХ СЕ ОТ РОДНИЯ ДОМ.
БЕШЕ ПРОЛЕТ И ИДВАШЕ ЛЯТО...
АЗ ПОТЕГЛИХ НА ПЪТ МЪЛЧЕШКОМ.

       НЕ ЗАПЛАКАХ, ПРЕКРАЧВАЙКИ ПРАГА,
НЕ ПОМАХАХ ЗА „СБОГОМ!" С РЪКА,
АЛА ТАЙНО СЪРЦЕТО МИ ПЛАКА -
БЯХ ОТХВЪРЛЕН И С БОЛНИ КРАКА.

       И ЗАБЛЪСКА МЕ ГРУБО ЖИВОТА
В ГРАД, БЕЗКРАЙНО ДАЛЕЧЕН И ЧУЖД.
АЗ - ОБЪРКАН, УПЛАШЕН, САМОТЕН -
ИСКАХ ВСИЧКО ДА БЪДЕ „НАУЖ".

       НО НЕ БЕШЕ. ДАЛЕЧЕ ОСТАНА
ОНЗИ БЕДЕН, НО СКЪП БАЩИН ДОМ.
МАЛЪК БЯХ ЗА ТАКАВА ПРОМЯНА,
НО И БРЕМЕ,   ЗАЩОТО БЯХ ХРОМ.

       ЗА ГОДИНА, ПОРАСНАХ СЪС ДЕСЕТ -
В СВЯТ, ПРИЛИЧАЩ НА ДЖУНГЛА ПОЧТИ.
ВЛЯЗОХ В НЕГО И ВЕЧЕ БЕ ЛЕСНО
ДА ПРЕМИНЕМ ИНТИМНО НА „ТИ".

       ХАПЕШ, ЩОМ ТЕ УХАПЯТ ЖЕСТОКО,
УДРЯШ С ЛАПА - УДАРЯТ ЛИ ЗЛЕ.
РАЗБОЛЯВАШ - УСЕТИШ ЛИ БОЛКА.
ОЦЕЛЯВАШ - ТОВА Е ДОБРЕ!

       НО ОТРОВА В ДУШАТА НЕ ТРУПАХ,
ПА МАКАР ДОСТА ЧАШИ ИЗПИЛ.
МНОГО ЧЕСТО СЕ ГЛЕДАМ ПОД ЛУПА -
ЗЪЛ ЛИ, ЛОШ ЛИ ТОГАВА СЪМ БИЛ.

       Е, ТОВА Е ЗАД МЕНЕ, ДАЛЕКО.
ЗНАМ, ЧЕ ДНЕС СЕ ОПИТВАМ ПОНЕ
ДА ОТКРИВАМ ДОБРОТО В ЧОВЕКА
И ДОБРО ДА РАЗДАВАМ НАВРЕД.

1997, Добрич