Блогът на ambroziia Ви очаква! :: НОЩУВКА В БАЛКАНСКО СЕЛО

   НОЩУВКА В БАЛКАНСКО СЕЛО

       ВИСОК И ЖИЛЕСТ, СЪС ЦЪРВУЛИ,
СЪС СУХИ КАТО КРЕМЪК СКУЛИ.
ТОЙ МЕ ВЪВЕДЕ В СВОЯ ДОМ.
ЖЕНАТА СТАНА МЪЛЧЕШКОМ.
- ДОБРЯ ДОШЛЕ! - И СЕ ПОТУЛИ.

       ЗАШЕТА. СИПА ВЪВ ПАНИЦИТЕ.
ОТ СПЛИТКАТА ОТКЪСНА ЛУК.
И ГО РАЗМАЧКА СЪС ЮМРУК.
ДОНЕСЕ ХЛЯБА И ЛЪЖИЦИТЕ.

       ИЗБЪРСА ПЪРВАТА ЗА МЕНЕ.
ПОКАНИ МЕ СЪС ТОПЛОТА.
РАЗТРИ В СОЛНИЧКАТА СОЛТА
И СВИ ДО МАЛКИЯ КОЛЕНЕ.

       В ПРЕВАРА СЪРБАХА ДЕЦАТА.
ТОЙ СПИРАШЕ ОТ ЧАС НА ЧАС -
ДА ЧУКНЕ КУЧКАТА, КОЯТО КЛЕЧЕШЕ
С ПОГЛЕД, ВПЕРЕН В НАС.

       ПРИВЪРШИ, БЕЗ ДА РАЗГОВАРЯ.
ДОРДЕТО ТИХАТА ЖЕНА РАЗДИГНЕ -
ВЪН НА ХЛАДИНА,
ПОЧЕРПИ МЕ ЕДНА ЦИГАРА.

       И СЕТНЕ В СТАЯТА ПОЗНАТА
С ДЕЦА, НА КОЛЕНЕТЕ СЛОЖЕНИ,
ОТ КЛЕТКАТА НА АПАРАТА
ЛОВЕШЕ ВТРЕНЧЕНО ЯТАТА
НА НОВИНИТЕ РАЗТРЕВОЖЕНИ.

       НА МЕН ПОСТЛАХА КРЕВАТА
ДО ТРИТЕ БУЗЕСТИ ДЕЦА,
СЪС ТРИТЕ ЗВУЧНИ СЪРЧИЦА.
ТЕ СЕ ЗАВИХА НА ЗЕМЯТА.

       НОЩТА БЕ МИГ. НА УТРИНАТА
АЗ СЕ СЪБУДИХ - ВЕЧЕ САМ.
ХЛЯБ, КАТО СЛЪНЦЕТО ГОЛЯМ
ИЗГРЯВАШЕ ВЪРХУ СОФРАТА. . .

       И КЪМ КАТАНЦИ НЕПРИУЧЕНИ -
ПО НРАВИТЕ НА БЕДНОСТТА
СТОЕШЕ ТЕЖКАТА ВРАТА
ГОСТОЛЮБИВО НЕЗАКЛЮЧЕНА. . .

       ... БАЛКАНЪТ ДИШАШЕ ГОРЕЩО.
АЗ КРАЧЕХ ВЕСЕЛО, ПОНЕСЪЛ
ЕДНО УСЕЩАНЕ ЗА ПЕСЕН
И ОЩЕ НЕЩО, ОЩЕ НЕЩО . . .

Андрей Германов