Блогът на ambroziia Ви очаква! :: САМОТНИЯТ ЧОВЕК

                                  САМОТНИЯТ ЧОВЕК

       ТОЙ ИМА БЕЛЕГ НА ЧЕЛОТО СИ И СЯДА ВИНАГИ НАКРАЯ.
ДОРИ КОГАТО Е ВИСОК, САМОТНИЯТ ЧОВЕК Е МАЛЪК.

       СЪБИРА БИЛКИ, ИЛИ ПЪК, С ТЕСЛИЦАТА НА СПОМЕНИТЕ ДЯЛА,
ОСТАНЕ ЛИ БЕЗ РАБОТА - И МЪКНЕ ВЕХТОТО СИ ОДЕЯЛО.

       ГЛАВА НА КОН В ПОЛЕТО СВЕТИ И САМОТНИЯТ ЧОВЕК ОТИВА
ДА Я ПОГЛЕДА, ПРОСТО, - НЕ ЧЕ ИСКА ТЯ ДА БЪДЕ С ГРИВА.

       ДОКАТО ДРУГИТЕ КРЕЩЯТ ИЛИ ГОВОРЯТ ЗА ИЗКУСТВО,
САМОТНИЯТ ЧОВЕК НА МАСАТА ЛОВИ МУХИТЕ И ГИ ПУСКА.

       НО АКО ПИШЕ СТИХОВЕ, ТОЙ НЕПРЕМЕННО ЩЕ ОСТАВИ
ЕДНА СЪЛЗА В ОЧИТЕ ИЛИ ДРАСКОТИНА В ПАМЕТТА ВИ...

       ТОЙ ИМА ДОМ И ТОПЛА СУПА, НО Е ТОЛКОВА ЗАТВОРЕН
ЖИВОТЪТ МУ, ИЗХВЪРЛЕН КАТО КАСА В ДЪНОТО НА КОРИДОРА.

       И ТОЯ ДОМ ДА СЕ ОБЪРНЕ С КЕРЕМИДИТЕ НАДОЛУ,
ТОЙ МОЖЕ ПЕПЕЛ ДА ЯДЕ, НО НЯМА ДА СЕ МОЛИ.

       В КАКЪВ ЛИ ОГЪН Е ГОРЯН И ПОД КАКВА ЮТИЯ -
ЗА ДА НАУЧИШ, ТРЯБВА МНОГО ВИНО С НЕГО ДА ИЗПИЕШ...

       ТЪЙ КАКТО СИ ВЪРВИ С ПЕТНО НА РИЗАТА СИ ЧИСТА
САМОТНИЯТ ЧОВЕК В ТЪЛПАТА СЕ ИЗГУБВА ИЗВЕДНЪЖ, КАТО МЪНИСТО.

       В ЕДНАТА СИ РЪКА ТОЙ НОСИ КНИГА ЗА ДУШАТА БОЛНА,
А С ДРУГАТА - САМОТНИЯТ ЧОВЕК - ВЪЖЕНЦЕ СТИСКА В ДЖОБА.

Борис Христов