Блогът на ambroziia Ви очаква! :: НОЩИ

                         НОЩИ

       О, ТИЯ НОЩИ СТЪКЛЕНИ И ЛЕДНИ,
ТЪКАНИ ОТ ЛУНА И САМОТА
СРЕД ПЛИСЪКА ОТМЕРЕН НА ВЪЛНИТЕ,

       КОГАТО ЗАРИДАВАТ ВСИЧКИ ЖАЖДИ
И ПИЯТ ОТ СОЛЕНАТА ВОДА
НЕУТОЛИМИ СВОЯТА ОТРОВА,

       КОГАТО СЕ ИЗДИГА НАД МОРЕТО
КАТО ЕДНА ПОКРУСЕНА ДУША
НА ГЛАРУСА ИЗГУБЕНИЯ ПИСЪК,

       И БАВНО В ДАЛНИНАТА ОТМИНАВАТ
НА МИНАЛОТО МЪРТВИТЕ ЗВЕЗДИ:
МИРАЖНИ КОРАБИ: - О, ТЕ СА ТВОИ

       И ТВОИ ЖАЛБИТЕ, КОИТО ЧУВАШ!
КАТО СЪРДИТО ВОЙНСТВО ВРЪХЛИТАТ
НЕНУЖНИ УКОРИ. И ТИ ЗОВЕШ,

       ПОВЯРВАЙ САМ НА СВОЯТА ИЗМАМА:
- ВЪРНИ СЕ, МОЯ НЕЗАЛЯЗЛА ПЕСЕН,
ПИЙ ВЕЧНОСТ ОТ ТОВА МОРЕ, ОТ ТИЯ
СТОЛЕТИЯ НЕСТИХНАЛИ ВЪЛНИ!

       НЕ БЕШЕ ТИ СРЕД БУРИТЕ КАЛЕНА
И ЖИВИТЕ ОТ СЪН НЕ ЩЕ СЪБУДИШ,
НЕ ЩЕ ГИ ПОВЕДЕШ НА ЛЮТА БРАН.

       ТИ БЕШЕ СКРЪБ, ТИ БЕШЕ НЕЖНА РАНА,
МОРЕТО БИ МОГЛО ДА СТАНЕ РАДОСТ
ЗА ТВОИТЕ НЕОЗАРЕНИ ДНИ.

       И МЛАДОСТТА ТИ, ВЪЗКРЕСЕНА МЛАДОСТ,
НАД НЕГОВАТА СРЕБРОГРИВА ПЯНА
КАТО ЛЮБОВНА ЛАСКА ДА ЗВЪНИ.

       ТИ БИ МОГЛА СЕГА С ЛЮБОВ ДА ТРЪГНЕШ
КАТО ИСУСА, И ДА УКРОТИШ
ВЪЗДИШКИТЕ И СТОНЪТ НА МОРЕТО...

Николай Лилиев