Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПЕТИМА МУЗИКАНТИ

                          ПЕТИМА МУЗИКАНТИ

       В ГОРЕЩИЯ СЕПТЕМВРИ НА ЕДНО ДАЛЕЧНО ЛЯТО
ПЕТИМА КЛОУНИ, ПЕТИМА МУЗИКАНТИ БЯХМЕ НИЕ -
ДО ЗЪБИ ПРЕТЪПКАН ВРЕШЕ РЕСТОРАНТА
И ТРЯБВАШЕ С ПИЯНИТЕ ДА ПЛАЧЕМ, С ЛУДИТЕ ДА ПИЕМ.

       ИЗПЪВАШЕ СЕ ВАЖНО НАЙ-ОТПРЕД САКСОФОНИСТА.
ОТ КОЖАТА ИЗЛЯЗЪЛ, ТЪПЪНЪТ ОСТАВАШЕ БЕЗ СИЛИ.
А МОЯТ ЖЪЛТ ТРОМПЕТ С ГЛАСА СИ ЛЪСКАВ
МИНАВАШЕ НАД ВСИЧКИ, СТЪПИЛ НА КОКИЛИ.

       РАЗЧЕСВАХА ЧИНЕЛИТЕ СЪС ЗЛАТНИ ЧЕТКИ
ЛЕНИВАТА ТЪЛПА. МОМИЧЕТАТА ЛУДО ГЛЕДАХА
В ПЕВИЦАТА, КОЯТО ТРАКАШЕ С ПОДМЕТКИ...
И СТРАШНО СЕ ГОРДЕЕХА СЪС МЕН ТОГАВА БРАТОВЧЕДИТЕ.

       НО ТЪКМО БЯХМЕ КАТО СЪДОВЕ СКАЧЕНИ,
ИЗВИ ФАЛЦЕТ ПОСЛЕДЕН И ОТИДЕ ДА СЕ УЧИ САКСОФОНА,
ПЕВИЦАТА ЗА КОНТРАБАСА СЕ ОЖЕНИ,
ИЗДУХА СЕ НАНЯКЪДЕ СЛЕД ТЯХ АКОРДЕОНА;

       ТИМПАНИТЕ С ДЕЦА НАПЪЛНИ ТИМПАНИСТА -
КОРЕМ ОТМЕРВА НЕГОВИЯ ТРОМАВ РИТЪМ...
ЕДИН КОЛОЕЗДАЧ СЕГА В ТРЕВОГА СЕ ПОДПИСВА -
ТОВА СЪМ АЗ, СЪС СПОМЕНА ЗА МОИТЕ ЧЕТИРИМА

       ПРИЯТЕЛИ... ОТ ПЯСЪЧНАТА БЪЧВА НА СЕПТЕМВРИ
ОСТАНАХА ДЪГИТЕ САМО И ТРОМПЕТА,
ИЗЛЪСКАН КАТО МОЕТО ВИСОКО ТЕМЕ
ОТ ПУЦИНГА НА ВРЕМЕТО И ДЪЖДОВЕТЕ.

Борис Христов