Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОЕТИ

                             ПОЕТИ

       ПУСТИНЕН КВАРТАЛ КРАЙ ГРАДА НИ РАСТЕ
НА ПОЧВА БЛАТИСТА, ЗЕЛЕНА.
ТАМ ИМА ПОЕТИ - И ГЛЕДАТ СЕ ТЕ
ЕДИН ДРУГ, С УСМИВКА НАДМЕННА.

       НАПРАЗНО ЛЪЧИСТИЯТ СЕВЕРЕН ДЕН
НАД ТЪЖНОТО БЛАТО СИЯЕ:
ДЕНЯТ НА ПОЕТИТЕ Е ПОСВЕТЕН
НА ТРУД ВДЪХНОВЕН И ГУЛЯИ.

       ЩОМ ПИЙНАТ, В ПРИЯТЕЛСТВО ТЕ СЕ КЪЛНАТ
ЦИНИЧНО В НОЩТА СЕ КИКОТЯТ.
А СУТРИН ПОВРЪЩАТ. И, БЕЗ ДА ПОСПЯТ,
УСЪРДНО И ТЪПО РАБОТЯТ.

       СЛЕД ТУЙ ВСЕКИ ПАК, КАТО ПЕС, ИЗПЪЛЗИ -
ДА ГЛЕДА МОРЕТО КАК СВЕТИ.
ЩОМ МИНАТ КРАЙ ТЯХ ЗЛАТНИ ЖЕНСКИ КОСИ
ТЕ ЦЪКАТ, ОТ ПОХОТ ОБЗЕТИ.

       МЕЧТАТА ЗА ЗЛАТНИЯ ВЕК ГИ ВЛЕЧЕ,
ИЗДАТЕЛЯ ДРУЖНО РУГАЯТ.
ЗАПЛАКВАТ НАД МАЛКОТО СИНЬО ЦВЕТЧЕ,
ЗА ДРЕБНИЯ ОБЛАК РИДАЯТ...

       ЧИТАТЕЛЮ МОЙ, ПО-ЩАСТЛИВ ЛИ СИ ТИ,
ЖИВЕЕШ ЛИ ТИ ПО-БОГАТО -
ВСРЕД СВОИТЕ БЕЗСИЛНИ И СКУЧНИ МЕЧТИ,
ВСРЕД СВОЙТО ФИЛИСТЕРСКО БЛАТО?

       О, НЕ, СКЪПИ ДРУЖЕ, КРИТИКО МОЙ СЛЯП!
ПОМНИ, ЧЕ ПОЕТЪТ СИ ИМА
СВОЙ ОБЛИК И СВОЙ ЗЛАТЕН ВЕК, СВОЙ МАЩАБ -
ЗА ТЕБ ТУЙ Е ЦЕЛ НЕМИСЛИМА!...

       ДОВОЛЕН СИ: ИМАШ СЪПРУГА, УЮТ,
ДОРИ КОНСТИТУЦИЯ КУЦА -
А ТОЙ Е ВСЕМИРНО ПИЯН, ВЕЧНО ЛУД,
КАК БИ СЕ СМИРИЛ С КОНСТИТУЦИЯ!

       И НЕКА ЗАГИНА НЕМИЛ И НЕДРАГ,
И НЕКА ЦЯЛ СВЯТ МЕ ОПЛЮВА -
ЩЕ ВЯРВАМ: САМ БОГ МЕ ЗАСИПВА СЪС СНЯГ
И БУРЯ МЕ НЕЖНО ЦЕЛУВА!

1908
Превод:
Петър Велчев