Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОЕТЪТ

                                      ПОЕТЪТ

       АЗ СЪМ ДРЕВЕН И ГНЕВЕН, КАТО САМОТО ИЗКУСТВО,
ДНЕС СЕ КАЗВАМ ОМИР, А УТРЕ - БЛОК.
АЗ СЪМ ЕДНА ОСЛЕПИТЕЛНА ЛАВИНА ОТ ЧУВСТВА -
ПОЕЗИЯТА Е МОЯТ ВЕЧЕН, СЪРДЕЧЕН ПОРОК.

       АЗ СЪМ ПОРОЧЕН И ЧИСТ ВАРВАРИН И РОМЕО,
КЪЛБО ОТ ТЪНКИ НЕРВИ, ЕДИН ДАЛЕЧЕН ГРАД.
В СВОЯТА НАЕЛЕКТРИЗИРАНА ДЪРЖАВА ЖИВЕЯ
В КОСТЮМ ОТ ГОРДИ И ПРЕКРАСНИ ДУМИ
И ОСТАВАМ ВИНАГИ МЛАД.

       УБИВАХА МЕ ДАНТЕСИ, ЖЕНИ И ЕПОХИ,
АЛКОХОЛ И МИЗЕРИЯ, ЛУДОСТ И ДОБРОТА.
НО МОИТЕ ПЕСНИ, КАТО ВТОРО ПРИШЕСТВИЕ -
ДОЙДОХА И ЗАВИНАГИ ЗАСЕЛИХА СВЕТА.

       ЦАРЕ МЕ ПРАЩАХА НА ЗАТОЧЕНИЕ, КОГАТО
ЗАТОЧЕН В СЛОВОТО, НЕ ЧУВСТВАХ ТОВА.
ЛЮБИМИ ЖЕНИ МЕ УВОЛНЯВАХА ОТ СЪРЦАТА СИ
И ГИЛОТИНИ ПРЕГРЪЩАХА МОЯТА ГЛАВА.

       ИМАМ РАНИ ОТ ЦВЕТЯ, ОТ ЕДЕЛВАЙСИ ВИСОКИ,
ОТ МЕЛОДИЯ НА КУРШУМ, ОТ СЛАДКА ОТРОВНА СТРЕЛА.
ОБИЧАМ ДИВАТА НЕИЗВЕСТНОСТ НА ПОТОКА,
ПОЛЕТЯЛ СВОБОДНО НАДОЛУ
ОТ ЕДНА ГОРЧИВА СКАЛА.

       МОЯТ ПЪТ СЕ ЛУТА НЕРВЕН И НЕРАВЕН
ПОД ЯРКА АРКА ОТ ОБЛАЦИ И ВЕТРОВЕ,
А КОГАТО НИЩО ДРУГО НЕ МИ ОСТАВА -
СКОВАВАМ СИ СПОКОЙНО КОВЧЕГ ОТ СТИХОВЕ.

       ЗАЩОТО КРАЙ БЕЗСМЪРТИЕТО, КОЕТО Е В МЕНЕ,
СМЪРТНИТЕ ВЕКОВЕ, ВНИМАТЕЛНО - НА ПРЪСТИ ВЪРВЯТ.
АЗ СЪМ ЦЯЛАТА ПЕЕЩА, ОЗВУЧЕНА ВСЕЛЕНА,
АЗ СЪМ САМАТА ПОЕЗИЯ, ДОБИЛА ПЛЪТ!

Христо Банковски