Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ВИДЕНИЕ НА СВЕЩ

                ВИДЕНИЕ НА СВЕЩ

       БЯХ МЛАД.. И ТЯ... А ТОКЪТ СПРЯ. ВЪВ ПЕЩ
ОТ ЩАСТИЕ ГОРЯХМЕ. С ОРЕОЛИ
ВЪРХУ СТЕНИТЕ В ПОЛУМРАК ЗЛОВЕЩ...
ГРЕЕШЕ ТЯЛОТО Й КАТО СВЕЩ -
СВЕЩТА БЕ - КАТО ТЯЛОТО Й ГОЛА.

       И ВКОПЧЕНИ ВЪВ БЕЗДИХАННА СТРАСТ,
ПОЧТИ СЪС СВЯТОСТ, С НЕЖНОСТ, БЕЗ ПРЕВЗЕМКИ
СЕ ЛЮБЕХМЕ. А СТАЯТА КРАЙ НАС
БЕ ПЪЛНА С ДВЕТЕ СЕНКИ - ТЯ И АЗ.
ТЯ ИМАШЕ НА ТЯЛОТО СИ БЕНКА.

       КАТО МАСЛИНА. НА САМАТА ГРЪД.
И ВЪВ ОНЕЗИ ГЛАДНИЧКИ ГОДИНИ -
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДОКОСНАЛ ЖЕНСКА ПЛЪТ -
МАСЛИНИ ЯДОХ. И ЗА ПЪРВИ ПЪТ
СЕ ЧУВСТВАХ СИТ. СИТ - ОТ ЕДНА МАСЛИНА.

       ... НО МНОГО ВРЕМЕ МИНА ОТТОГАЗ...
ТЯ ЖИВА ЛИ Е? ДЕ Е? ХИЧ НЕ ЗНАЯ...
ТЪМНИЦА-СТАРОСТ ЛЕГНА МЕЖДУ НАС.
И НЯМА ЧУДЕСА. И НЯМА СТРАСТ.
СВЕТЪТ - СТЪКМЕН КАТО БЕЗСВЕЩНА СТАЯ.

       НЕ, ВПРОЧЕМ ИМА СВЕЩ... КАТО НА ГРОБ...
ПАК ГАСНЕ ТОКЪТ. ПАЛЯ СВЕЩ, А В ЗДРАЧА
ПО НЕЯ - СЪЛЗИ, БЕЛИ СЪЛЗИ РОЙ.
И САМО МОЯТА СЯНКА - В СВЪРШЕН РОД -
ЖЪЛТЕЕ В ПЛАМЪЧЕТАТА... А СВЕЩТА СИ ПЛАЧЕ.

       ОБГРАЖДА МЕ И ТЪМЕН, И ГОЛЯМ
ВСЕМИР КАТО МАСЛИНА, КАТО БЕНКА.
И КОЛКОТО МАСЛИНАТА ДА ЯМ,
ВСЕ ГЛАДЕН СИ ОСТАВАМ В МРАКА САМ...
И РАСНАТ НА СТЕНАТА ДВЕТЕ СЕНКИ.

12, декември, 1990
Дамян Дамянов