Блогът на ambroziia Ви очаква! :: РЕВ

         РЕВ

                         ... подреждаше ги: Омир, Данте,
                         Паунд... безкраен ред от...
         Йордан Евтимов

       ПО ТОВА ВРЕМЕ ХЛЕБНИКОВ ЖИВЕЕШЕ
В ЕДНА ОГРОМНА ТЪМНА СТАЯ
В ХАРКОВ. В СТАЯТА СЕ ВЛИЗАШЕ
ПРЕЗ ПОЛУ-СРУТЕНА ТЕРАСА БЕЗ СТЪПАЛА.

       АЗ ГО ПОСЕЩАВАХ РЯДКО.
ХЛЕБНИКОВ МЪЛЧЕШЕ. И
ПОЧТИ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ,
ЗАЩОТО НЯМАШЕ РАДИО,

       НАИЗУСТ СИ ПРИПОМНЯШЕ
ПАСАЖИ ОТ КОМПОЗИТОРИ. ТОЙ
ВСЕ НЕ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ.
ХЛЕБНИКОВ БЕШЕ ТРУДЕН ГЕНИЙ. НО

       И АЗ НЕ БЯХ ЛЕСНА. КАКВО СИ МИСЛИ ТОЙ?
НИТО ЕДНО ОТ СТИХОТВОРЕНИЯТА
СИ НЕ БЕ НАРЕКЪЛ „МУЗА". И АЗ ТЪГУВАХ.
- ТЪГУВАШ, МОЯ ХЛЕБНА ПЕПЕРУДО!

       / КАЗВАШЕ ХЛЕБНИКОВ /. ЗАМЕСЕНА ОТ СОЛ И ЖИТО
ТИ - ТЪГУВАШ... НО НЯМА ЛИ ДА БУХНЕШ!
ОТ РЪЖ И ВДЪХНОВЕНИЕ, ОТ БАКПУЛВЕР -
ТВОИТЕ КРИЛЕ - ЩЕ ШУПНАТ ЛИ ТЕ?

       И АЗ ТОГАВА МУ ПРОШЕПНАХ В УХОТО ОСЕМ ДУМИ:
А СУТРИН ПОЗЛАТЕНИТЕ КЛЮЧАЛКИ
НА ЖЕНИТЕ - СТАВАТ СРЕБЪРНИ...
И НИЩО - ПАК ТЪГУВАХ.

       ЧЕСТО ХЛЕБНИКОВ МЕ ОСТАВЯШЕ НА
ХЛЯБ И ВОДА. ВЕДНЪЖ МУ ДОЙДЕ НА ГОСТИ
МЛАДИЯТ ПОЕТ БЕСМЕРТНИ,
ДОНЕСЕ МУ ПАКЕТ ХАРТИЯ -

       АЗ ВИ НОСЯ ХЛЯБ, - КАЗА ТОЙ.
ВИЕ МИ НОСИТЕ БЕЗСМЪРТИЕ
БЕ! / РЕПЛИКАТА, ПУСНАТА ОТ ТЯЛОТО,
КОЕТО АЗ ТОГАВА ОБИТАВАХ / .

       МНОГО Е ОСТАРЯЛ ХЛЕБНИКОВ.
АЗ / СТЪПИЛА ВЪРХУ КРИЛЦАТА СИ / ,
СЕ ПРИБЛИЖАВАМ ДО НЕГО И ШЕПТЯ:

       НЯМА ВЕЧЕ ТАКА!
НЯМА ВЕЧЕ ТАКА!
НЯМА ВЕЧЕ ТАКА!



Тома Марков