Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА

                   ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА

       НИЙ СМЕ ДИПЛОДОЦИ, КРОТКИ, ТРЕВОПАСНИ,
ТЕЖКИ И ОГРОМНИ, АЛА БЕЗОПАСНИ.
ДЪЛГО СИ ЖИВЯХМЕ МИРНО И ПО СВОЙСКИ -
В НЯВГАШНИ ДАЛЕЧНИ, ЕРИ МЕЗОЗОЙСКИ,

       АЛА НЕЩО СТАВА - ЧУВСТВАМЕ ГО ВСИЧКИ,
КАТО СИ НАПРЕГНЕМ ДРЕБНИТЕ ГЛАВИЧКИ:
НЯКОИ ЖИВОТНИ СТАНАЛИ СА ЛОВКИ,
НОКТИ СА РАЗВИЛИ И ДОБИЛИ ЧОВКИ,

       ГРЕБЕНИ ОТ ПЛОЧИ, ЧЕЛЮСТИ ЗЪБАТИ,
И НА ТУЙ ОТГОРЕ - НРАВИ НЕПОЗНАТИ.
А ПЪК НИЙ, РОДЕНИ В МИНАЛОТО ВРЕМЕ,
НИЙ СМЕ ПРИГОДЕНИ, ПАПРАТ ДА ПАСЕМЕ

       И ЗАТУЙ ЗЪБИТЕ СА НИ ВСИЧКИ КЪТНИ,
И ЗАТУЙ СПОКОЙНО ДРУГИТЕ ЯДАТ НИ,
И ЗАТУЙ ВИДЪТ НИ, РЯДЪК НАПОСЛЕДЪК,
БАВНО СИ ИЗЧЕЗВА - С ОБЩИЯ НАПРЕДЪК.

       НО НЕ МОЖЕ НИЩО ТУК ДА СЕ ИЗВЪРШИ,
ТЪЙ КАТО ПРОЦЕСЪТ СТАВА ТВЪРДЕ БЪРЖЕ,
А НЕ ПОДАВА НЯКОЙ ДИПЛОДОКУС -
ДА СЕ УНИЖАВА - ДО ПОДОБЕН ФОКУС:

       ЗА ДА НЕ ЗАГИНЕ, ЗЪБИ ДА СИ ТУРНЕ,
ТОЕСТ, ПО ПРИЧИНИ - ЧИСТО КОНЮНКТУРНИ.
И КАКВО ИЗЛИЗА! ЧЕ КАТО ДЪРЖИМЕ
ДА ОПАЗИМ СВОЙТО ДИПЛОДОШКО ИМЕ,

       СЛОЖЕН В ОБСТАНОВКА, СЛОЖНА КАТО ТАЗИ,
СЕБЕ СИ, ВИДЪТ НИ - НЯМА ДА ОПАЗИ.
НО КАКВО ДА СТОРИМ? И ПОЛЕКА-ЛЕКА
ТРЪГВАМЕ НИЙ В СВОЙТА ЦАРСТВЕНА ПЪТЕКА,

       ТРИЙСЕТ МЕТРА ДЪЛГИ, БАВНИ И МАСИВНИ,
ВСЕ ТЪЙ УДИВЕНИ И ВСЕ ТЪЙ НАИВНИ,
ДА ПОСТАВИМ НЕЙДЕ, В ЗАЛИТЕ МУЗЕЙНИ
СВОИТИ ОГРОМНИ - ПРЕШЛЕНИ ИДЕЙНИ...



Валери Петров