Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПОЕТЪТ

                                         ПОЕТЪТ

       С ФАТАЛНИЯ ИЗСТРЕЛ НА МРАКА ЗАВЕСАТА ПАДНА.
СЕГА ВСЯКА КРАЧКА С БАСТУНА ОПИПВА ПОЕТЪТ.
ЖЕСТОКИ СА ЪГЛИТЕ. ХОРАТА С ЯВНА НАСЛАДА
СЛЕДЯТ КАК БЛЪСКА САМОТЕН, МЪЧИТЕЛНО КРЕТА.

       ЗА ВЪНШНИЯ СВЯТ ТОЙ ОТДАВНА Е ВЕЧЕ ОТПИСАН,
НО ВЪТРЕ В ДУШАТА МУ СИНИ ПРОСТОРИ ЖИВЕЯТ:
ЧИРПАН СЕ ПОВТАРЯ ДО БОЛКА В РАНЕНАТА МИСЪЛ,
БЛЕСТИ АНХИАЛО, СИРЕНИ ТАМ ПЕСНИ МУ ПЕЯТ;

       ПРИСТИГНАЛ ВЪВ БАНСКО, ЛЮЛЕЕ НА СКУТИ НИКОЛА -
МОМЧЕТО, КОЕТО ЩЕ ПЛАВА С МЕЧТАНИЯ КОРАБ;
В СЪЛЗАТА, КЛЕПАЧИТЕ СЛЕПИ СЪС СИЛА ПРОБОЛА,
ИЗГРЯВАТ ДВА КОРАБА - ТЕЗИ НА МИНА И ЛОРА...

       ЧЕСТТА МУ ГОВОРИ И СТРАШНИ СЪВЕТИ МУ ДАВА,
ЗАРЕЖДА ПАК ДУЛОТО, В ЧАШАТА СИПВА ОТРОВА.
НАСТРЪХВА СРЕЩУ МУ ЕСНАФСКАТА БОЛНА ДЪРЖАВА,
ДОРИ И СЕГА КЛЕВЕТАТА ПРИПЛЪЗВА ОТНОВО.

       НО НИКОЙ НЕ МОЖЕ, ИСТОРИЙО, ТЕБ ДА ИЗЛЪЖЕ!
В БЕЗПАМЕТНА СОФИЯ ИЛИ В КОВАРНАТА БИТКА.
ТЪЙ КАКТО ДОБРА САМОДИВА, БЪЛГАРИЯ БЪРЖЕ
ПРЕВЪРЗВА МУ РАНАТА - С ВЕЧНАТА БОТЕВСКА БИЛКА.

       ЕПОХИТЕ, КАКТО В БАЛАДИ, ВНЕЗАПНО СЕ СМЕСВАТ,
ЗВЕЗДИТЕ ГО ГЛЕДАТ ОТ СВОДА С ОЧИ ИЗУМЕЛИ.
ГОРАТА ШУМИ И МУ НОСИ ОЧАКВАНИ ВЕСТИ,
ВЕНЦИ МУ ИЗПЛИТАТ ПОЕТИ, СЛЕД НЕГО РОДЕНИ.



Таньо Клисуров