Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МОЯТ ПЪРВИ ЮЛИ

                                         МОЯТ ПЪРВИ ЮЛИ

... ТИЧАМ, ТИЧАМ ПО ВЛАЖНИЯ ПЯСЪК, ОЧИТЕ МИ СА РАЗТВОРЕНИ, КОСАТА МИ Е РАЗПИЛЯНА, БРАДАТА МИ Е ЧЕРНА, СЪРЦЕТО МИ Е ПЪЛНО.

МОРЕТО СЕ Е ЗАИГРАЛО КАТО НА ШЕГА С ЧАЙКИ И ГЛАРУСИ.
СИНКАВИТЕ МЕДУЗИ ГИ ПРЕСКАЧАМ ЛЕКО, ЧЕРВЕНИЯТ ДИСК СЕ Е ПОДАЛ НАД ХОРИЗОНТА, СКОРО ЩЕ СТАНЕ ЯРКО-ЖЪЛТ.

ВЯТЪРЪТ МЕ ГАЛИ С ХЛАДНИЯ СИ ДЪХ, ДВЕ СИНИ ОЧИ ОЩЕ СПЯТ В БУНГАЛОТО. ИДЕ МИ ДА ЛИТНА, ПРЕПЪВАМ СЕ В ИЗОСТАВЕНИТЕ ДВОРЦИ ОТ ПЯСЪК.

ОСТРИТЕ МИДЕНИ ЧЕРУПКИ МЕ ОТПРАЩАТ ПО-ВСТРАНИ ОТ РАЗХВЪРЛЯНИТЕ ПРЪСКИ НА ВЪЛНИТЕ. КУЧЕ СЕ ВЪРГАЛЯ В ПЛИТКОТО, СМОКИНИТЕ, ЛИПИТЕ И КАВАЦИТЕ ЗЕЛЕНЕЯТ.

ВСТРАНИ И ПО-ГОРЕ, ПОРАСНАЛО МОМИЧЕ Е ОБГЪРНАЛО ТЪНКИТЕ СИ КРАКА И ГЛЕДА НАПРЕД КЪМ БЕЗКРАЯ.

СТАРЕЦ И СТАРИЦА ТРУДНО ПРИСТЪПЯТ КЪМ ДЮНИТЕ.   ВОДОРАСЛИТЕ СЕ ОПЛИТАТ ОКОЛО ПРЪСТИТЕ НА ХОДИЛАТА МИ, ШЕЗЛОНГИТЕ ПРАВЯТ ПЪРВИТЕ ДИРИ ПО ГЛАДКОТО.

ВИКОВЕТЕ НА ЦАРЕВИЧАРИТЕ СА ОЩЕ В КЪСНИТЕ ИМ СЪНИЩА. МУЗИКА НАПИРА В ГЪРДИТЕ МИ.

ВТУРВАМ СЕ С ВДИГНАТИ КОЛЕНЕ ПРЕЗ КАМЕНИСТОТО ДЪНО, ВЕЧЕ ПЛУВАМ КАТО ДЕЛФИН КЪМ ШАМАНДУРАТА. ОБРЪЩАМ СЕ ПО ГРЪБ, ЗА ДА ВИДЯ ПТИЦИТЕ КАК ЛЕТЯТ ВИСОКО В БЕЗБРЕЖИЕТО, ПОСЛЕ ОТНОВО ПОТАПЯМ ГЛАВА В СИНЬО-ЗЕЛЕНАТА ВОДА.

РАЗБИВАМ С ЧЕЛО БЕЛИТЕ ЗАЙЧЕТА. САМ СЪМ. ОКОЛО МЕН НЯМА НИКОЙ, А ИМАМ ЦЕЛИЯ СВЯТ, И СИ КАЗВАМ... :

„АХ, ДАНО НЕ СЪНУВАМ!... "



Любомир Николов