Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СМЪРТТА НА БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

                   СМЪРТТА НА БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

       СЛУЧАЙНО ВЛЯЗЛА ЛЯСТОВИЦА, В ПРЯСНО-ВАРОСАНАТА СТАИЧКА, СЕ СТРЕЛКА И БИЕ О СТЕНИТЕ - СЯКАШ НЕРВЕН ТИРАНИН СЛАГА ПОДПИСА СИ СКОКЛЕСТ ПОД НОВИТЕ ПРИСЪДИ НА ПОРЕДНИТЕ НЕВИННИ ЖЕРТВИ...
СЛЪНЦЕТО ПО ИЗГРЕВ - ДРЪВНИК, ОПЛИСКАН С КРЪВ - НАД ПЛАНИНИТЕ СТЪРЧИ.
В СИНЕЕЩИЯ ВЛАЖЕН ВЪЗДУХ, ПО-СИН ОТ ОСТРИЕТО НА СЕКИРА, СЕ ЧУВСТВА НЕЩО НЕПОЗНАТО, ОСТРО, ВЛУДЯВАЩО...
КАТО В ПОСЛЕДНА ПРОЛЕТ.

II.
АКО НАИСТИНА ДЕНЯТ НИ СЕ ПОЗНАВА ПО УТРОТО - КАКВА ЛИ ВЕЧЕР ВЕЧЕ / И ВЕЧЕР НА ЖИВОТА - КАЗАНО БАНАЛНО, НО ТОЧНО / НИ ОЧАКВА...
ДВАТА РЕДА ОСТРИ ТОПОЛИ КЛЕЩЯТ СЕ КРАЙ ПЪТЯ - ЗЪБИ, ОБЛЕНИ ВЪВ ЗЕЛЕНИНА - ЛЪЩЯЩА КРЪВ НА ЛЯТОТО...
КОГО ЛИ ТИЯ НЕНАСИТНИ УСТА, ОБИЛНО ХРАНЯТ / МОЖЕ БИ С ЛАЗУРА НА МАЛАРМИ / И КОЙ, НАЛЯТ ПРОТИВНО, КОЙ УТРЕ СРЕД БЪЛВАЧА ЛИСТОПАДЕН ЩЕ СЕ ВЪРГАЛЯ...
ДНЕС Е БОЛНА ПРОЛЕТ.

III.
И ВСУЕ ХОРИЗОНТЪТ ВЪЗПАЛЕН СЕ МЪЧИ ДА СТЕГНЕ СВОЯ ПРЪСТЕН - С ТОПЪЛ   ЗАЛЕЗ ПАК ВСИЧКО ЩЕ ОДРИСКА ТОЙ;
НЕБЕТО САМО КАТО ЧЕ ЛИ И ТОЯ ПЪТ ЩЕ СЕ ОПАЗИ ОТ ЗЕМНИТЕ НИ ГАДОСТИ: ПРОСТОРЪТ И КРАЧКА ВЕЧЕ - ВИЖДАШ ГО - НЕ ПРАВИ БЕЗ ЗАДНИК В ПАМПЕРС ОБЛАЧЕН УВИТ...
ЛЕЖИ ЖИВОТЪТ БОЛЕН СРЕЩУ РАЗПЛИСКАН БОЛЕСТОТВОРЕН ВЪЗДУХ.
А Е ПРОЛЕТ.

IV.
ТРЕВОЖНА ПРОЛЕТ. СКЪРЦАТ ВЛАЖНИ КЛОНИ. ЕДНО ЧАТАЛЕСТО ДЪРВО НА ХЪЛМА ПЛЮЩИ НА ВЯТЪРА - КАТО ЧЕ НИКЕ САМОТРАКИЙСКА, ВЕЧЕ ПРЕВАЛИЛА БИЛОТО, ОТВЪД ПО СКЛОНА СПУСКА СЕ И САМО КРИЛАТА СЕ ВИЖДАТ ОЩЕ...
НО ЗАЩО ЛИ НЕ ПОЛЕТИ? НИМА НЕ СА КРИЛАТИ ПОБЕДИТЕ? НИМА НЕ СВЪРШВА В ПОЛЕТ, РОДЕНИЯТ С КРИЛЕ?...
КАКВО БЕЗКРИЛО ВРЕМЕ!

V.
ВЕЧЕ БЯЛА, ОТ БЛЪСКАНЕ В СТЕНИТЕ - ЖИВО КЪСЧЕ ОТ ЗИМАТА НА ВЕЧНОСТТА, И ПАК СЛУЧАЙНО УЛУЧИЛА ПРОЗОРЕЦА РАЗТВОРЕН, ИЗЧЕЗВА ЛЯСТОВИЦАТА НАВЪН;
НАВЪН: ДУША НАЙ-СЕТНЕ ИЗЛЕТЯЛА ОТ ТЯЛОТО, ДУША, КОЯТО
ВСИЧКО ИЗПИТАЛА Е И ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ ВЪРНЕ
ОТНОВО ТУК...



Кирил Кадийски