Блогът на ambroziia Ви очаква! :: INFERI

                                      INFERI

       В НЕЗРИМОТО ДА СИ, В ГЛЪБТА НЕДОСТИЖИМА!
ВИТАЕ В ЕТЕРА ВИНА И УКОР ИМА
В РИДАЕЩИЯ ВОДЕН ЗВЪН;
НЕЗНАЙНИ ПРИЗРАЦИ СРЕД СЕНКИТЕ СТУДЕНИ
СЕ НОСЯТ И ЛЕТЯТ ПОГИНАЛИ ВСЕЛЕНИ
КАТО В УЖАСЕН БЕЗКОНЕЧЕН СЪН.

       В ТЯХ ВТРЕНЧЕН ПОГЛЕД ВПИЛ Е МОЖЕ БИ ВСЕМИРЪТ;
И ЛУДИЯТ ИМ БЯГ СЪС СКРЪБЕН ЗРАК ПОЛИРАТ
ЗВЕЗДИТЕ - БУХАЛСКИ ОЧИ.
ЗА ЦАР И   ЗА МОНАХ, ЗА ПРИНЦ, И РОБ ЗА КАЗЪН,
ЗА ВСЕКИ, С ПЛАЩА ЧЕР НА ВЕЧНОСТТА ПРЕМАЗАН,
ТАМ, ДЕТО В МРАКА НИЩО НЕ ЛИЧИ;

       САВАНИ ВЕЯТ ТЕ, ДРЪНЧАТ С БЕЗБРОЙ ВЕРИГИ,
ГЪМЖАТ ОТ ЧЕРВЕИ, ЧУДОВИЩА, ИНТРИГИ,
ПРЕД БЕЗДНА СПРЕЛИ С ВИД СУРОВ,
И ХВЪРЛЯТ ФАКЛАТА В ПАСТТА НА ВЕТРОВЕТЕ
ТЕ - СЕНКИ, МИСЪЛТА СКОВАЛИ МЕЖДУ ДВЕТЕ
ЗЛИНИ: КАТОРГА И РАЗЗИНАЛ РОВ.

       ВЪРВЯТ! И ПЕЯТ ТУК ЕДНИ КАТО В ГОМОРА,
А ДРУГИ - ПРИЗРАЦИ БЕЗПЛЪТНИ - БЕЗ УМОРА
СА ВСЕ ПО ТЕХНИТЕ СЛЕДИ;
ОТ ПРОПАСТ В ПРОПАСТ ГИ ИЗПРАЩА И НАСРЕЩА
ИЗПРЕЧВА СЕ НОЩТА - НАЙ-ЧЕРНА И ЗЛОВЕЩА
И ПЛАШИ С НАЙ-СТРАШНИТЕ БЕДИ.

       ВЪРВЯТ! ПРОСТОРЪТ Е БЕЗДЪНЕН, ГЛУХ. КРИЛАТА -
УЖАСНИ КОРАБНИ ПЛАТНА, БРАЗДЯТ МЪГЛАТА.
НИ КОТВА ИМА, НИ ВЕСЛА.
ГРАДУШКА ДУПЧИ ИМ ЛИЦАТА, СТУД ГИ СВИВА
И БЪРШЕ СТРЕСНАТ ДЪЖД С УЖАСНАТА СИ ГРИВА
ПО ЧЕЛОТО ИМ ГЪСТАТА МЪГЛА.

       КАТОРГА НА СМЪРТТА, ВЕРТЕП И ГРОБ РАЗЗИНАТ!
АЗ ЗЪРВАМ ГИ, ЛУНИ СМРАЧЕНИ, ДА ПРЕМИНАТ -
УЖАСЕН ПОЛЕТ В ДИМ И ПРАХ.
НАД ТЯХ ПЪЛЗЯТ МЪГЛИ И УЖАСИ БЕЗЗВЕЗДНИ,
ГЛЪБТА ОТХВЪРЛЯ ГИ И ЗЕЙВАТ НОВИ БЕЗДНИ
ПОД БЕЗДНАТА, РАЗЗИНАТА ПРЕД ТЯХ.

       СЕКАТ ПРОСТРАНСТВОТО, ПОНЕСЕНИ, ТЕРЗАНИ
ОТ БУРИ И ПОКОЙ, ОТ БЕСНИ УРАГАНИ;
БЕЗДЪННИЯТ И ЖИВ ВСЕМИР
В БЕЗБРЕЖНАТА МЪГЛА НЕ ГИ ДОРИ СЪГЛЕЖДА
И НОСЯТ СЕ - ЛИЦА УНИЛИ, БЕЗ НАДЕЖДА, -
ИЗЧЕЗВАТ ВСЕ И МЯРКАТ СЕ БЕЗСПИР.

       КЪЛБА, КЪДЕТО СМЕ, СПАСИТЕЛЮ, ИЗГНАНИ,
ПЛАНЕТИ-КАРЦЕРИ И СВЕТОВЕ-ЗАНДАНИ,
НА КАЗЪН ЧЕРНИТЕ ВЪЛНИ,
КОИТО ПЛИСКАТ СЕ, И В ЧЕРНИ ВОДОВЪРТИ
СВИСТЯТ ПЛАТНА ОТ МРАК И МАЧТАТА СЕ КЪРТИ,
И ТРЪПКАТА НА ВЕЧНОСТТА КЪЛНИ.

       СЛЕД ТЯХ ВЪРТОПИТЕ, НА ФУРИИ ПОДОБНИ,
СЕ НОСЯТ - ИЗВОРИ И ПЛАЧОВЕ НАДГРОБНИ,
НА УЖАС, СТОНОВЕ И СТРАХ,
НА ОТЧАЯНИЕ, НА ПОТРЕС И ДОСАДА, -
ЗАЛИВАТ БЕЗДНАТА И ЖЕРТВИТЕ НА АДА
И ЛИВВАТ СВОЙТА ГАДОСТ ВЪРХУ ТЯХ.

       БЕДНЯЦИ, КЛЕТНИЦИ, КОИТО БОГ НАКАЗВА;
ТУК МИНАЛОТО ГИ ГРИЗЕ - КЪРВЯЩА ЯЗВА,
С ЛИЦА В РЕШЕТКИТЕ КРЕЩЯТ:
- КЪДЕ СМЕ?... - С ГЛАСОВЕ ОТПАДНАЛИ РИДАЯТ,
А С ОСТРИ ВЪРХОВЕ ОСЕЯН Е БЕЗКРАЯ,
И ТЕ ПОДОБНО ЦИРЕИ - ГНОЯТ.

       РИДАЕ ЦЕЗАР ТУК И БОРДЖИЯ СЕ ХИЛИ,
КОМОД СЪНУВА И АХАБ ТРЕПТИ БЕЗ СИЛИ,
ПРЪСТТА ТУК ШЕПНЕ: - ИСКАМ АЗ!
И ФАРАОНИ, И БЕЗБРОЙ САРДАНАПАЛИ!
И ЧЕРВЕИТЕ МЕЧ ВЪРТЯТ, И ВЯТЪР ЖАЛИ,
И ЛАРВИ ВЕЯТ ЧОРЛИ В ЛЕДЕН МРАЗ...

        ОТЦЕУБИЙЦИ И ПРЕДАТЕЛИ ПРЕЗРЕНИ,
ЧОВЕЦИ - ВЪЛЦИ И ЛИСИЦИ, И ХИЕНИ,
ТИРАНИ С ПОГЛЕД ПОДИВЯЛ;
ЦВЪРЧИ ПЛЪТТА ИМ, ОТ ДАМГАТА ПРОГОРЯНА,
НАД ТЯХ НЕБЕТО СЕ ЧЕРНЕЕ - СТРАШНА РАНА,
И ВИЖДАТ В НЕЯ СВОЯ ЛЮТ КИНЖАЛ.

       ЗА ВСИЧКИ ТОЯ МРАК Е ЧЕРНО ОГЛЕДАЛО,
ЗЛОДЕЙСТВА В СЕБЕ СИ И ПЛАЧОВЕ ПОБРАЛО;
НАВРЕД ПО МРАЧНИЯ СИ ПЪТ
СЪЗИРАТ МИНАЛА ПРЕСТЪПНОСТ И ХИМЕРИ...
- КЪДЕ Е МАЙКА ТИ! - НЕРОН ОТ СТРАХ ТРЕПЕРИ.
- КЪДЕ Е БРАТ ТИ, КАИНЕ? - КРЕЩЯТ.

       А ПО-НАДОЛУ, ВЪВ ВОНЯЩА ГЛЪБ - ВСЕЛЕНИ,
БЕЗЗВЕЗДНИ СВЕТОВЕ, И ОТ СМЪРТТА ПРЕЗРЕНИ,
ТАМ ЗЛОТО СТЯГА - ВЪЗЛИ ЗЛИ.
НЕБЕ, ПО-ЧЕРНО ОТ САМАТА НОЩ, ТРЕПЕРИ,
И ТАМ КАТО ОГРЯН, СПЯЛ БИ И ТИБЕРИЙ -
ПРЕЗ НЕПРОГЛЕДНО-ГЪСТИТЕ МЪГЛИ.

       ЦВЕТУЩИ РАЙОВЕ ПРЕДИ, ЗВЕЗДИ СИЯЙНИ,
СЕГА РУИНИ СА И МРАЧИНИ БЕЗКРАЙНИ;
ЗЛОВЕЩИ ЛИЧИНКИ, ЯЙЦА,
УЖАСНИ СЕМЕНА - ЛЕТЯТ В НОЩТА СТУДЕНА,
ВЛЕКАТ СЕ - ГНОЙНИ ОТ ПРОКАЗА И ГАНГРЕНА -
БЕЗБРОЙНИ ЧЕРНО-ЧУМАВИ СЛЪНЦА.

        БЕЗГЛАВИ СКЕЛЕТИ И ЧЕРЕПИ БЕЗ ТЯЛО,
ЗЛИ ВЛЪХВИ, ТРАКАЩИ ГИ - ТОПКИ НА СМЕТАЛО,
И АДСКИ ВОЙ НА МЪРТЪВЦИ;
И ХИДРИ, ДРАКОНИ, ПОРОЦИ - ГМЕЖ ЗЛОВЕЩА;
РИДАЕ УЖАСЪТ, ЩОМ ЗЪРНЕ ГИ НАСРЕЩА -
ПРЕД НИЩОТО С ИЗБОДЕНИ ГЛЕДЦИ.

       КЪДЕ СА ТРЪГНАЛИ? НОЩТА СЛЕД МИГ ГИ СКРИВА.
НЕБЕТО ГИ ЗОВЕ СЪС СЯНКА МИЛОСТИВА,
НО ТЕ СЕ СРИВАТ В ПРОПАСТТА.
КОЙ ЗНАЕ ДОКОГА СРЕД МЪРТВИТЕ ПЛАНЕТИ
ЩЕ СКИТАТ, ЧОПЛЕНИ ОТ ЛАРВИТЕ ПРОКЛЕТИ -
ОТ САНИТАРИТЕ НА ВЕЧНОСТТА!

       О, КОЛКО УЖАС ПО ЗЕМЯТА, УЖАС В ГРОБА!
КАК БИХМЕ ТРЪГНАЛИ, АКО В СРЕДНОЩНА ДОБА,
СРЕД ГРЪМ И МЪЛНИИ НА ДВЕ
НЕБЕТО СЦЕПИ СЕ И СГРАБЧИ НИ ТЪМАТА
И ЗЪРНЕМ КОРАБА УЖАСЕН НА СЪДБАТА,
ПОЕЛ КЪМ ТИЯ СТРАШНИ СВЕТОВЕ!



1854, 11-ти юни, Превод:
Кирил Кадийски