Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПИСМО ДО БАТЕ

                         ПИСМО ДО БАТЕ

       БАТЕ, НЕ ЗАЛОСТВАЙТЕ ПОРТИТЕ НА СЪРЦАТА СИ
И МЕНЕ БУЧКИ ОТ НОСТАЛГИЯ МЕ ДАВЯТ.
ЩЕ СИ ДОЙДА ПОСРЕД НОЩ ПО ЛЮЛЯЦИ,
КОГАТО ЗАВАЛЯТ ГЕРГЬОВСКИТЕ ДЪЖДОВЕ В ДУШАТА МИ.

       ВСЕ СЪНУВАМ РАЗПИЛЕНИТЕ ПЯСЪЦИ,
ПОДОБНО РАЗПИЛЕНИ СЪДБИ.
ЗАЛЕЗИТЕ КЕРЕМИДЕНИ В ЛЮТИЧЕТА,
КЕЯ СЪС ЦЪФНАЛИ МАЗОЛИ
ВЪВ ШЕПАТА НА ДОКЕРА.

       БАИРИТЕ СЪС КРЪПКИ ОТ ЛЯТО.
СТАРАТА НИ КЪЩА -
С МИРИС НА ИНДРИШЕ И ЧЕРЕН ХЛЯБ -
ОТ ПЕТНАДЕСЕТ СТОТИНКИ, КОИТО НЯМАХМЕ...
ВЕЧЕРИТЕ - СТУДЕНИ АЙСБЕРГИ.

       БАТЕ, ЗНАМ, ЧЕ ВЪЗДУХЪТ ПРИ ВАС Е В КРЪПКИ.
ЗНАМ, ЧЕ ГРАДЪТ Е ОСЕЯН С НЕКРОЛОЗИТЕ НА МЪКАТА.
НАЛИ СВИЩОВ ПОГРЕБА ДВАНАЙСЕТТЕ СИ ДЕЧИЦА -
ДВАНАЙСЕТ БЕЛИ АНГЕЛЧЕТА...

       МИЛИ МОИ, НАВЯРНО ДУШИТЕ ВИ СЕ СКИТАТ ОЩЕ
КРАЙ БРЕГОВЕТЕ СМЪЛЧАНИ НА ЛИМ -
НАИВНИ И ОБЪРКАНИ, НАВЯРНО...
МИЛИ МОИ, В МЕН МЪКАТА РЪМИ!

       БАТЕ, СЪС СИНА МИ - ДВА САМОТНИ ИЗГРЕВА,
СТЪПВАМЕ В ОБЛАЦИ, В ТЮТЮНЕВИ НОЩИ И ДНИ,
В ТЪНКИТЕ ПРЪСТИ НА ВЯТЪРА - МНОГО САМИ.
БАТЕ, НЕ ЗАЛОСТВАЙТЕ ПОРТИТЕ НА СЪРЦАТА СИ!

ЩЕ ДОЙДА - НОСТАЛГИЧНО НАТЕЖАЛА.
                            ЩЕ СИ ДОЙДА!



Гюлшен Алиева