Блогът на ambroziia Ви очаква! :: АВГУСТОВСКА НОЩ

                АВГУСТОВСКА НОЩ

       ТОВА СЕ СЛУЧИ С МОЯ
МИЛОСТ...   ВПРОЧЕМ,
ЗА ДА СЪМ ТОЧЕН,
СЪЩИНСКА СЛУЧКА НЯМАШЕ ВЪВ ТОЯ

       ЧАС НА МОРЕТО - ВСИЧКО БЕ В ПОКОЯ,
ИЗЛЪХВАН ОТ ТРЕВИТЕ,
ОТ ЗВЕЗДИТЕ
И ГЛАВНО ОТ ЕДИН МИЛИАРД ЩУРЧЕТА,

       КОИТО СЪС НАЗЪБЕНИ КРАЧЕТА
КАТО С ТРИОНЧЕТА ТАКА ТРЕЩЯХА,
ЧЕ СЯКАШ ЩЯХА
ДА РАЗРУШАТ, ПРЕДИ ДА СТАНЕ ДЕН,

       БУНГАЛОТО, ТЪМНЕЕЩО ЗАД МЕН.
И ТЪЙ: РАЗКОШНО-ЗВЕЗДНА БЕ НОЩТА,
ЧЕ ВСЕКИДНЕВНИТЕ НЕЩА -
СУЕТНИ ЛЕТНИ,

       МИМОЛЕТНИ -
СЪС СВОИТЕ: „ЧУДЕСНО!", „ЦАР СИ!",   „БРАВО!"
ВЪВ БЯГСТВО СЕ ОТДРЪПВАХА СТРЕМГЛАВО.
И БЯГАШЕ НЕ САМО СУЕТАТА,

       А С БЪРЗИНА, ЗА МЕНЕ НЕПОЗНАТА,
ПОЗНАТИТЕ МИ ЗАВИСТИ, ОМРАЗИ,
ДРЕБНАВОСТИ, ЛЪЖИ, ФАЛШИВИ ФРАЗИ
СЕ СТАПЯХА, ИЗЧЕЗВАХА ДАЛЕЧ...

       КЪМ ЩУРЧЕТАТА, С ТАКАВА РЕЧ -
ОБЪРНАХ СЕ:
- ПРИЯТЕЛЧЕТА МИЛИ,
СТЪРЖЕТЕ ВСЕ ТАКА СЪС ВСИЧКИ СИЛИ,

       ПЪЛНЕТЕ НИ УШИТЕ,
ДАНО ПОЗАГЛУШИТЕ
ЗАВИНАГИ, НЕ ЗАМО ЗА МИНУТИ,
В НАС ЧУВСТВАТА НА АТОМИ НАДУТИ,

       ТА ТЪЙ ДА СТАНЕМ МЪДРИ И ДОБРИ
/ МАКАР ЧЕ ЩЕ Е ТРУДНО /, ПО-ДОБРИ! -
ГОВОРИХ ТЪЙ - НА СМЯХ,
НО НЕ НА ТЯХ,

       И ЧУВСТВАХ СЕ ГОЛЯМ ПОД СВОДА ГЪСТ -
А БЯХМЕ УЖ НИЩОЖЕСТВА, УЖ АТОМИ -
И ВСИЧКО БЕШЕ МИР ОКОЛОВРЪСТ,
И КРАСОТА - ИЗПЪЛВАШЕ ДУШАТА МИ...



Валери Петров