Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРИ МЪРТВИЯ ПРИЯТЕЛ

                  ПРИ МЪРТВИЯ ПРИЯТЕЛ

       ЩОМ СТАНЕ МИ ТЕЖКО И БОЛНО В ДУШАТА
И ЧУВСТВАМ, ЧЕ НЯМА С КОГО ДА СЕ ВИДЯ,
ЩЕ ИДА НА ГРОБА НА МОЯ ПРИЯТЕЛ
И СЯКАШ, ЧЕ ОЩЕ Е ЖИВ, ЩЕ ПОПИТАМ:

       „КАКВО Е ПРИ ТЕБЕ, ПРИЯТЕЛЮ, БРАТЧЕ,
И КАК ЛИ Я КАРАТЕ ВСИЧКИ ОТВЪД?
ДА ЗНАЕШ КАК ЧЕСТО МИ ИДЕ ДА ПЛАЧА,
ОТ БОЛКИ, КОИТО В СЪРЦЕТО ТЕЖАТ...

       ДА ЗНАЕШ НАС, ЖИВИТЕ, КАК НИ ПРИТИСКА
ЖИВОТЪТ, ЛИШЕН ОТ ВЗАИМНОСТ И ЖАЛ...
УЖ ВСИЧКИ СМЕ БРАТЯ И ТОЛКОВА БЛИЗКИ,
А КОЛКО ОТ НАС, ПРАВЯТ ДРУГИМУ КАЛ!...

       И ТРУДНО Е ВЕЧЕ ЧОВЕК ДА ПОВЯРВА
НА БЛИЖНИЯ - НЯМАМЕ БЛИЖНИ СЕГА...
В БОРБАТА ЗА КОКАЛА, СЪЩО ЗА ХЛЯБА,
МОРАЛЪТ Е НУЛА, ПРЕСТИЖ - Е БОГАТ.

       ПОНЯКОГА НЯМА С КОГО ДА СИ КАЖЕШ
ДВЕ ДУМИ, ЕЙ ТЪЙ ОТ ДУША И СЪРЦЕ
СТЕНАТА ОТНОВО СЕ ВДИГА, И ДАЖЕ
НЕ СПИРА ДОРИ И ЗА ЧАС ДА РАСТЕ...

       ТАКА СИ ЖИВЕЕМ САМОТНИ И СЛАБИ
И СТРАШНО Е: СТРАДА ДУХЪТ ОЗВЕРЯЛ...
ДА ВЗЕМЕШ, ПЕЧЕЛИШ, ИЗМАМИШ, ОГРАБИШ -
СВЕТЪТ ЗА ПАРИ Е СЪВСЕМ ПОЛУДЯЛ.

       ДНЕС НЯМА ГИ СТАРИТЕ, ИСТИНСКИ ХОРА
ЕДВА НА ХИЛЯДА - ЩЕ СРЕЩНЕШ ЕДИН.
АЗ СЪЩО НЕ МОГА С ТОВА ДА СЕ БОРЯ
И ВЕЧЕ НЕ СЪМ, КАКТО БИЛ СЪМ ПРЕДИ...

       ДА КАЖА ЛИ: ЕТО, НАВЕДОХ ГЛАВИЦА
И СТАНАХ ПО-ТИХ ОТ НИСКА ТРЕВА...
ПО-МЕКА ОТ ВОСЪК Е МОЙТА ДЕСНИЦА,
ВИКЪТ НА СЪРЦЕТО МИ - САМО СЪЛЗА.

       ЗАЩОТО И ВРЕМЕТО ВЕЧНО ОТИВА
ДА ЧУКА С ЮМРУЧЕ ПО ТАЯ ВРАТА,
КОЯТО ОТВАРЯ СЕ, ВИЖДА ТЕ ЖИВ, А
ЗАТВАРЯ СЛЕ ТЕБЕ - В ДОМА НА СМЪРТТА.

       ПРОЩАВАЙ, ЧЕ СТРУПАХ ВЪРХУ ТИ НЕВОЛИ,
ОПЛАКАХ СЕ, ВМЕСТО ПО МЪЖКИ ДА СПРА,
СМИРЕНО ЗА ТВОЙТА ДУША ДА СЕ МОЛЯ...
А ИСКАХ ДА ЗНАЯ - КАКВО Е ОТВЪД..."



Върбан Колев