Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРОСЯКЪТ

                                     ПРОСЯКЪТ

       ЕДИН   БЕДНЯК ВЪРВЕШЕ ПРЕГЪРБЕН, ОСКРЕЖЕН.
ПОЧУКАХ НА СТЪКЛОТО, ТОЙ СПРЯ И ВЗРЯ СЕ В МЕН,
И АЗ ИЗЛЯЗОХ ВЪН ВРАТАТА ДА ОТВОРЯ.
НА ГРУПИ ОТ ПАЗАР - УБИТИ ОТ УМОРА -

       СЕ ВРЪЩАХА СЕЛЯЦИ, ВЪЗСЕДНАЛИ ОСЛИ.
ТОВА БЕ ОНЗИ СТАРЕЦ, РЕШИЛ ДА НИ СМИЛИ, -
САМОТЕН, ТЪЖЕН, СВРЯН В ПОДЗЕМНАТА БЪРЛОГА,
С ЕДНА РЪКА КЪМ НАС И ДРУГАТА КЪМ БОГА,

       ТОЙ ЧАКА ЛЪЧ ОТ СВОДА И СРЕД КАЛТА - ПЕТАК.
И АЗ МУ РЕКОХ: - ВЛИЗАЙ, ДА СЕ ПОСТОПЛИШ. КАК
ТИ КАЗВАТ? ВЛИЗАЙ. ВЛЕЗ... - ОТВЪРНА: - МЕН МИ ВИКАТ:
БЕДНЯКА. - СТИСНАХ МУ РЪКАТА. И СТАРИКЪТ

       ПРИСТЪПИ. ЧАША С МЛЯКО МУ ДАДОХ БЪРЗО АЗ.
ТОЙ ТРАКАШЕ СЪС ЗЪБИ ОТ СТУД; С ПРИСИПНАЛ ГЛАС
ГОВОРЕШЕ, А АЗ ОТВРЪЩАХ НЯКАК ВЯЛО.
- ПРОГИЗНАЛ СИ, ЕЛА НАСАМ, ДА СГРЕЕШ ТЯЛО

       ДО ОГЪНЯ. - ПРИСЕДНА. И ЖАЛКИЯТ ПАРЦАЛ
НА ПЛАЩА, ОТ МОЛЦИТЕ ПРОЯДЕН, ПОЧЕРНЯЛ,
РАЗГЪНАТ И ПРОСТРЯН КРАЙ ЖАРКАТА КАМИНА -
КАТО ЧЕ НЯКОЙ ЖАР ПОД ПЕПЕЛТА РАЗРИНА -
ЗАБЛЯСКА: СВОД БЕЗДЪНЕН, СТУДЕНО ОЗВЕЗДЕН.

       И КАКТО ТАЗИ ДРИПА БЕ СЯКАШ, СВЪСЕН ДЕН
И ДЪЖД СЕ ЛЕЕШЕ КАТО В МЪГЛИВА ЕСЕН,
И БЕШЕ СТАРЕЦЪТ В МОЛИТВЕН ТРАНС УНЕСЕН,
АЗ, ГЛУХ ЗА ВСИЧКО, ДЕТО ТУК БЪБРЕХМЕ БЕЗСПИР,
НЕ МРЪСЕН ШАЯК ВИЖДАХ, - А ЗВЕЗДНИЯ ВСЕМИР...



1854, декември, превод:
Кирил Кадийски