Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Постинг
30.09.2012 21:21 -
ПРОСЯК - СПАС ВАСИЛЕВ
Автор: ambroziia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2012 21:22
Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.09.2012 21:22
ПРОСЯК
ЗАГЪРНАХ СЕ СЪС ВЕХТОТО ПАЛТО,
СЛОЖИХ ОЧИЛАТА С НАПУКАНИ СТЪКЛА,
И В СТУДЕНИЯ ДЕН, ИЗЛЯЗЪЛ НАВЪН В ПРОКЛЕТИЯ СВЯТ ОСКВЕРНЕН.
ВЗИРАХА СЕ СТУДЕНИ И БЕЗМЪЛВНИ В МЕН ОЧИ,
НЕ СЕ ЧЕТЕШЕ НИЩО ПО ЗАГРУБЕЛИТЕ ОТ ОМРАЗА УСТНИ,
ШЕПНЕХ КАТО ЛУД, ПОГУБЕН ОТ НЕВИЖДАНИ МЕЧТИ:
„НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙТЕ, А ПОГЛЕДНЕТЕ СЕБЕ СИ ПРЕЗ ПРОСЯШКИ ОЧИ."
НЯКОИ СЕ ПРИСМИВАХА И ОБИДИ ДОСТИГАХА ИЗМРЪЗНАЛИТЕ МИ УШИ,
А АЗ ХОДЕХ БАВНО, НАРОЧНО ПРЕГЪРБЕН С ПРОБИТИ БОТУШИ.
НЕ ИЗДЪРЖАХА ВЕЧЕ ПЛЕЩИТЕ - ТЕЖЕСТТА,
ДЪРВЕНИЯТ КРЪСТ НАТИСКАШЕ МЕ СИЛНО КЪМ ПРОПАСТТА
И ПОЧТИ СКЛОНЕНАТА МИ ГЛАВА УСЕЩАШЕ
ВСЕКИ БОДИЛ, ПРОБИВАЩ КОЖАТА.
НО ХОРАТА НЕ ВИЖДАХА ТОВА, ТЕ НЕ ЗНАЕХА
КОЛКО БОЛКА ОКОВАЛА Е ЕДНА СВОБОДНА ДУША,
ВЛАЧЕХА ПОДИР СЕБЕ СИ СВОИТЕ ДЪРВЕНИ ТЕГЛИЛА,
НЕ СЪЗНАВАЙКИ, ЧЕ СКОРО ЩЕ УВИСНАТ И ТЕХНИТЕ ПРИКОВАНИ ТЕЛА.
ИЗВРЪЩАХ СМЕЛО НАЗАД ГЛАВА,
БЕЗ ДА МИСЛЯ ЗА БОЛКАТА, СМЕСВАЩА КРЪВТА С ПОТТА,
В ТОЗИ СТУДЕН ДЕН КАПКИТЕ СЕ СТИЧАХА ПО МЕН,
И ПОКАЗВАХ СРЕДЕН ПРЪСТ НА ВСЕКИ ДРЪЗНАЛ
ПОРЕДНАТА ОБИДА ДА НАНЕСЕ,
НЕ СЪЗНАВАШЕ ЖАЛКИЯТ НАРОД КОЛКО ТРУДНО БЕ,
ДА НЯМАШ НИЩО, ОСВЕН ТЯЛО - ОБГЪРНАЛО ТЕ.
Спас Василев
ЗАГЪРНАХ СЕ СЪС ВЕХТОТО ПАЛТО,
СЛОЖИХ ОЧИЛАТА С НАПУКАНИ СТЪКЛА,
И В СТУДЕНИЯ ДЕН, ИЗЛЯЗЪЛ НАВЪН В ПРОКЛЕТИЯ СВЯТ ОСКВЕРНЕН.
ВЗИРАХА СЕ СТУДЕНИ И БЕЗМЪЛВНИ В МЕН ОЧИ,
НЕ СЕ ЧЕТЕШЕ НИЩО ПО ЗАГРУБЕЛИТЕ ОТ ОМРАЗА УСТНИ,
ШЕПНЕХ КАТО ЛУД, ПОГУБЕН ОТ НЕВИЖДАНИ МЕЧТИ:
„НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙТЕ, А ПОГЛЕДНЕТЕ СЕБЕ СИ ПРЕЗ ПРОСЯШКИ ОЧИ."
НЯКОИ СЕ ПРИСМИВАХА И ОБИДИ ДОСТИГАХА ИЗМРЪЗНАЛИТЕ МИ УШИ,
А АЗ ХОДЕХ БАВНО, НАРОЧНО ПРЕГЪРБЕН С ПРОБИТИ БОТУШИ.
НЕ ИЗДЪРЖАХА ВЕЧЕ ПЛЕЩИТЕ - ТЕЖЕСТТА,
ДЪРВЕНИЯТ КРЪСТ НАТИСКАШЕ МЕ СИЛНО КЪМ ПРОПАСТТА
И ПОЧТИ СКЛОНЕНАТА МИ ГЛАВА УСЕЩАШЕ
ВСЕКИ БОДИЛ, ПРОБИВАЩ КОЖАТА.
НО ХОРАТА НЕ ВИЖДАХА ТОВА, ТЕ НЕ ЗНАЕХА
КОЛКО БОЛКА ОКОВАЛА Е ЕДНА СВОБОДНА ДУША,
ВЛАЧЕХА ПОДИР СЕБЕ СИ СВОИТЕ ДЪРВЕНИ ТЕГЛИЛА,
НЕ СЪЗНАВАЙКИ, ЧЕ СКОРО ЩЕ УВИСНАТ И ТЕХНИТЕ ПРИКОВАНИ ТЕЛА.
ИЗВРЪЩАХ СМЕЛО НАЗАД ГЛАВА,
БЕЗ ДА МИСЛЯ ЗА БОЛКАТА, СМЕСВАЩА КРЪВТА С ПОТТА,
В ТОЗИ СТУДЕН ДЕН КАПКИТЕ СЕ СТИЧАХА ПО МЕН,
И ПОКАЗВАХ СРЕДЕН ПРЪСТ НА ВСЕКИ ДРЪЗНАЛ
ПОРЕДНАТА ОБИДА ДА НАНЕСЕ,
НЕ СЪЗНАВАШЕ ЖАЛКИЯТ НАРОД КОЛКО ТРУДНО БЕ,
ДА НЯМАШ НИЩО, ОСВЕН ТЯЛО - ОБГЪРНАЛО ТЕ.
Спас Василев
Вълнообразно
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
