Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БАЛАДА ЗА МРАЧНОТО КАФЕНЕ

БАЛАДА ЗА МРАЧНОТО КАФЕНЕ

       1. ЗЕМЯТА ТЕЖКО СЕ ВЪРТЕШЕ.
ВАЛЯХА СЛЕПИ ДЪЖДОВЕ.
НЕЗНАЕН ОБЛАК СЕ КОСЕШЕ
ПО СТИХНАЛИТЕ ВЕТРОВЕ.

       НЕ БЕШЕ ЗИМА, НИТО ЕСЕН,
А ДЯВОЛ ЗНАЕ КОЙ СЕЗОН -
ДОШЪЛ БЕЗСРОЧЕН, БЕЗАДРЕСЕН,
И ТОЙ - ОТЧАЯН ВЕТРОГОН.

       СНОВЯХА МОКРИ МИНУВАЧИ,
РЕВЯХА СПЪНАТИ КОЛИ...
ВЪПРОС ОТ ЛЕВИТЕ МИГАЧИ:
„И В ДЯСНО ЛИ ТАКА ВАЛИ?"...

       И НЯМАШЕ ДА ИМА СЛЪНЦЕ,
НИ НИЩО МИЛО НА СВЕТА.
А ЩАСТИЕ И РОЗИ? ГРЪНЦИ.
ИЗМИСЛИЦА И СУЕТА...

2.
ТОГАВА, ТОЧНО В ПЕТ БЕЗ ДЕСЕТ,
ЕДНО ЧЕВРЪСТО ЦИГАНЕ
ДОМЪКНА ВЕЧЕРНАТА ПРЕСА
В РАЗКИСНАТОТО КАФЕНЕ,

       НАМИГНА С ДЯВОСКА ЗЕНИЦА,
РАЗНЕСЕ ДЪХ НА ВЛАЖЕН ЗВЯР,
А СЕРВИТЬОРКАТА-ЧИСТНИЦА
ГО ПОГНА С КРЯСЪК И ШАМАР.

       И ТО СЕ ВТУРНА КЪМ ВРАТИТЕ,
РАЗСИПА ВЕСТНИЦИ - И СМЯХ...
ЗА МИГ МУ МЕРНАХМЕ ПЕТИТЕ
ПРЕЗ СИТНИЯ ДЪЖДОВЕН ПРАХ...

3.
НА МЕНЕ, ВПРОЧЕМ МИ СЕ СТОРИ
/ПРЕЗ МИРОВАТА МИ ТЪГА/,
ЧЕ ТО СЕ СПРЯ И СЕ ПРЕСТОРИ
НА МАЛКА ШАРЕНА ДЪГА.

ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ - ДУХНА ВЯТЪР
И ПОД ДЪГАТА СЕ ПРОВРЯ.
И СТАНА ЯСНО, ЧЕ Е ЛЯТО,
И ОБЛАКЪТ СИ ОТЛЕТЯ.

И СЛЪНЦЕТО ДЪЖДА МЕТЕШЕ
С РАЗПЕРЕНИТЕ СИ МЕТЛИ...
А КАФЕНЕТО СЕ КОСЕШЕ:
„ТЪЙ СВЕТЛО Е, ТА ЧАК БОЛИ!"...

Миряна Башева