Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРЕДТЕЧИ

                              ПРЕДТЕЧИ

       ЩЕ ХВЪРЛИМ СЕМЕТО ВЪВ ВЛАЖЕН ЧЕРНОЗЕМ
И ТО ЩЕ БЪДЕ НАШЕТО ПРИЧАСТИЕ;
ЩЕ ХВЪРЛИМ И БЕЗМЪЛВНИ ЩЕ ИЗМРЕМ
ПИЯНИ ОТ ГОЛЯМОТО СИ ЩАСТИЕ.

       ЩЕ ДОЙДАТ ДНИ - И СЛЪНЦЕТО ВЪЗБОГ
ЩЕ ПЛИСНЕ РАЗТОПЕНАТА ЖАРАВА,
И ВЯТЪРЪТ БЕЗУМЕН И ЖЕСТОК
ЩЕ РАЗПИЛЕЕ ГЛУХАТА ЗАБРАВА...

       И ЩЕ ПОНИКНАТ СУХИ СЕМЕНА,
ПРЕЗ ЕСЕНТА ЗАДРУЖНО ЩО ПОСЯХМЕ:
В НАЛЯНИТЕ СЪС ОГНЕН ПОТ ЗЪРНА
ЗАБРАВЕНА ТАМ РАДОСТТА ЩЕ ЕКНЕ.

       ЩЕ ХВЪРЛИМ СЕМЕТО ВЪВ ВЛАЖЕН ЧЕРНОЗЕМ
И ТО ЩЕ БЪДЕ НАШЕТО ПРИЧАСТИЕ.
НЕЗНАЙНИ И БЕЗМЪЛВНИ ЩЕ ИЗМРЕМ,
ПИЯНИ ОТ ГОЛЯМОТО СИ ЩАСТИЕ.

2.
СТИХИЕН ПОЖАР РАЗЛЮЛЯ РАВНИНИ И ДОЛИНИ,
ГОЛЯМОТО СЛЪНЦЕ УГАСНА СРЕД ДЪЖД ОТ ИСКРИ,
И КЪРВАВИ ДНИ НАД БУНТОВНАТА СКРЪБНА РОДИНА
ИЗГРЯХА СРЕД УЖАС, БЕЗУМИЕ, КРЪВ И СЪЛЗИ.

       ДАЛЕЧЕ ПО МАЛКИ СЕЛА, ГРАДОВЕ И ПЛАНИНИ
ЗАБИХА КАМБАНИ, ЗАПЛАКАХА ПЛАХИ ЖЕНИ,
И С ЧЕРНИ ЗАБРАДКИ ЗАХОДИХА НАШИТЕ МАЙКИ,
С РАЗКЪСАНИ ПАЗВИ ОСЪМВАХА БЛЕДИ СЕСТРИ.

       И ДЪЛГО НАД НАС, КАТО ПРИЗРАК ЗЛОКОБЕН И ЧЕРЕН,
ВИСЕШЕ КОШМАРЪТ НА СТРАШНИЯ ПАГУБЕН ДЕН,
И В НАШИТЕ КЪРВИ ОПЛИСКАН, ПРИТИСНАЛ ЗЕМЯТА,
СИЯЕШЕ С АЛЕНИ БЛЯСЪЦИ СВОДА СТУДЕН.

       НО НИВГА НЕ СПРЯ ДА ГОРИ ВСРЕД ПОГРОМ И КУРШУМИ
СТИХИЙНАТА ВОЛЯ ЗА СЛЪНЦЕ, ПРОСТОР И ЖИВОТ,
ЧЕ ЗРЕЕШЕ НЕЙДЕ ДЪЛБОКО В ГЪРДИТЕ ЗАРОВЕН,
КОПНЕЖЪТ БУНТОВЕН НА МОЯ ПОРОБЕН НАРОД.

       НИЙ ЗНАЕМ, ЧЕ НЯВГА, ВЪЗМОГНАЛИ СЕТНИ ПРЕГРАДИ,
ЩЕ ДИГНЕМ ВИСОКО И ГОРДО ЛЪЧИСТИЯ СТЯГ,
И МОРНИ, БЛЕДИ ЩЕ СНЕМЕМ НИЙ НОВОТО СЛЪНЦЕ
НАД ТАЯ ЗЕМЯ, ОКОВАНА - В НЕВОЛЯ И МРАК...



Богдан Овесянин