Блогът на ambroziia Ви очаква! :: МАЛКИ ОТКАЧЕНОСТИ ЗА ЛЕКА НОЩ

   МАЛКИ ОТКАЧЕНОСТИ ЗА ЛЕКА НОЩ

      ОТНОВО СЪМ В ПОГРЕШНОТО МОРЕ
И ВСИЧКИТЕ ПОСОКИ СА ОБРАТНИ.
РИСУВАМ СИ РЕКА, И БРЕГОВЕ, И ДЪЖД
И КОРАБИ, И НАЦЪФТЕЛИ МАКОВЕ...

      РИСУВАМ И...   СВЕТУЛКИТЕ ГОРЯТ
РАЗХВЪРЛЯН Е СЪНЯТ МИ И БЕЗДОМЕН
ЗА МАЛКО ЩЕ ОТЛОЖА ОНЗИ СВЯТ
ЗА МАЛКО... СЛЕД ТОВА ЩЕ СЕ ДОГОНЯ...

       ОБАЧЕ... КАК ДА ТРЪГНА, НАКЪДЕ...
КОГА ЩЕ СТИГНА, КОЙ ЩЕ МЕ ПОСРЕЩНЕ?
ЩЕ ИМА ЛИ ПО ПЪТЯ МИ НЕБЕ,
ИЛИ КАПЧУЦИТЕ СА СИЛУЕТ

       НА РАЗКОПЧАНИ СРЕЩИ...
СЪРЦЕТО МИ Е С ЦИП, КАТО ТОРБА
ЗА СКЪСАНИ МЕЧТИ, ЗА СТЪКЛЕН ШЕПОТ
ЗА СПОМЕНА ОТ РОЗИ В ПЕПЕЛТА,

       ОТ СПОМЕНА ЗА РОЗОВАТА ПЕПЕЛ...
ЖИВОТЪТ СТИСКА ИСТИНИТЕ В ШЕПИ
И МИ Е ПЕПЕЛНО... И МИ Е ПЕПЕЛНО... И...
МИ Е... ПЕ-ПЕЛ-НО!

       НЕ МОГА ДА ПОРАСТНА, ЩЕ СЕ СВИЯ
КАТО ПРАШИНКА В ЪГЪЛА НА МРАКА
И НЕ С ПОКРОВ - С ЛУНА ЩЕ СЕ ЗАВИЯ
ЩЕ ОБЛЕКА НАЙ-ГЪСТАТА МЪГЛА

       И... ЩЕ СЕ ЧАКАМ.
ДАЛИ ЩЕ ЗАБЛЕСТЯТ КОСИТЕ В ТЪМНО?
ДАЛИ ЩЕ ПУСНАТ КОРЕНИ ЦВЕТЯТА?
ДАЛИ КРЪСТОСАНИ РЪЦЕТЕ МИ -

       ЩЕ СЕ КОСЯТ ТРЪНИ... СЕГА СЪМ...
МАЛЪК СТРЪК ОТ ТИШИНАТА ОТ СТРАХ,
ОТ ДИМ НАГЪНАТА, А ВЯТЪРЪТ...
А ВЯТЪРЪТ ПРИВИКНАЛ С ЧУДЕСА

       ОБЪРКА МИСЛИТЕ МИ, КАТО ПЕРУШИНА.
КАКВО МИ ТРЯБВА - КАМЪК И ТРЕВА
И МАЛКО ПРЪСТ ПО ДЛАНИТЕ, ЗА ДА МЕ ИМА...
И ЩЕ РАЗРОВЯ ЗИМАТА... И ЩЕ ЗАРОВЯ ЗИМАТА...

       ТОГАВА... В ЖИВОТА ЩЕ СЕ ВЪРНА
С ЛУДОСТТА, С ПОСЛЕДНАТА СИ ПЕПЕЛНА
УМОРА. ОЧИТЕ МИ... ПРЕПЪЛНЕНИ С ВОДА -
ДВЕ ЛОКВИ ЗА ВРАБЧЕТА И ЗА ХОРА...

ТОГАВА...
           ВРЕМЕТО ЩЕ МИ ОТВОРИ
                  И ЩЕ   МЕ ПУСНЕ В СЕБЕ СИ
                           ДА СИ ГОВОРИМ - ГОРЕ...

Наталия Цветанова