Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БАЩИНАТА КЪЩА

                           БАЩИНАТА   КЪЩА

       О ХЪЛМОВЕ, ПОЛЯ, СПОКОЙНА СЕЛСКА КЪЩА!
ДО СТАРАТА ПРИКЪТАНА Е ТЯ
ПОСРЕД   ЗЕЛЕНИНА, КОЯТО Я ОБГРЪЩА -
КАТО ГНЕЗДО, ПОТУЛЕНО В ЛИСТА...

       ПОЛЯНИ, ПОМНЯ АЗ ДОБРАТА ПРЕЛЕСТ ВАША,
О ДОМ, НА ЧИЙТО ПРАГ БАЩА МИ Е СЕДЯЛ,
ПОСРЕЩАЙКИ СТАДА, ПРИСТИГНАЛИ ОТ ПАША,
ПРЕД ТЕБ ЗАСТАВАМ С ТРЕПЕТ И ПЕЧАЛ!

       СТОПАНИН ПЪЛЕН ТУК Е БОГЪТ НА ПОЛЕТО,
ВЪВ ТОЗИ СКРОМЕН ДОМ ДОЛАВЯМ ПАК ПОКОЙ;
ДОЧУВАМ СЯКАШ ГЛАС - ОПЛАКВА МЕ И ЕТО -
ЗА ПЪРВИТЕ МИ ДНИ ПРИПОМНЯ ТОЙ.

       ДА, МОЯ ЛЮЛКО, ДНЕС КЪМ ТЕБ СЕ ВРЪЩАМ ВЕЧЕ,
ЗАКРИЛА ТИ МИ ДАЙ, О КЪТ БЕЗКРАЙНО МИЛ!
ОТ ВСИЧКИ ГРАДОВЕ ДА БЪДА ПО-ДАЛЕЧЕ -
МЕЖДУ ПАСТИРИ АЗ СЪМ СЕ РОДИЛ!

       КОГАТО БЯХ ДЕТЕ, ПРЕД СТАДО ЗАКЪСНЯЛО
ИЗТИЧВАХ - У ДОМА, ЗА ДА ГО ДОВЕДА;
СРЕД АГЪНЦАТА БЯХ И РУНОТО ИМ БЯЛО
ОБИЧАХ ДА ИЗМИВАМ СЪС ВОДА.

       ПО КЛОНИТЕ ВИСЕХ, БЕЗГРИЖНО МНОГО ПЪТИ
ДО НЯКОЕ ЗВЕЗДО ИЗКАЧВАХ СЕ ПО ТЯХ -
ПОД ПТИЧКА НЕ ЕДНА, ЗАПОЧНАЛА ДА МЪТИ,
ИЗМЪКВАХ АЗ ЯЙЦЕ СЪС БЪРЗ ЗАМАХ.

       ОБИЧАХ ВСЕКИ ГЛАС, ДОЛИТАЩ ГЛУХО В ЗДРАЧА:
ДАЛЕЧЕ ТЕЖЪК ВПРЯГ ПОЛЕКА СЕ ВЛЕЧЕ;
ИЗ БЛИЗКАТА ГОРА КОЗИЧКА СИ ПОДСКАЧА
И ЗВЪНКО ПЕЕ НЕЙНОТО ЗВЪНЧЕ...

       ОТКАКТО НАДАЛЕЧ ВИХРУШКА МЕ ПОМЕТЕ,
НАПОМНЯМ СЪД, ПРОПИТ С ПРЕДИШЕН АРОМАТ -
ОТПРАВЯМ ПОГЛЕД ВСЕ ДАЛЕЧ ОТ ГРАДОВЕТЕ
КЪМ ТОЗИ ОТМОРЯВАЩ, КРОТЪК СВЯТ!

       ВЗЕМЕТЕ МЕ СЕГА ПОД СЯНКАТА СИ СВЯТА,
ОБИЧАНИ МЕСТА! О ПЛАЧЕЩИ ВЪРБИ
КРАЙ БАЩИНИЯ ПРАГ, СКЛОНЕТЕ СЕ НАД БРАТА,
ОТ ВАС ОПЛАКВАН - С БОЛКА МОЖЕ БИ...



Превод от френски:
Пенчо Симов