Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОТГОВОР

                       ОТГОВОР

       „АЗ СЪМ ТИ СЛЕПИЯ СЛУЧАЙ,
ТИ СИ МИ РЕДКИЯ ЖРЕБИЙ..."
... БОЖЕ, КАКВА БЛАГОЗВУЧНОСТ!
КОЛКО ЕХИДНО ВЪЛШЕБСТВО
В ИЗЯЩНИТЕ СТРОФИ СИ СБРАЛА!

       И КОЛКО И МЪДРО, И ТОЧНО
СЕ ЛЕЕ ОТ КРАЙ ДО НАЧАЛО
ШЕГАТА, С КОЯТО УЖ ПОЧВАШ:
НЕШЕГОВИТА ИДЕЯ.
ПРОСТИ МИ, ЦИТИРАМ ПО ПАМЕТ:

       „В ТВОЯТА СЯНКА ЖИВЕЯ..."
СЯНКА ЛИ? ТО СЛЪНЦЕ НЯМА -
ЗА СЕНКИ ЩЕ МИ РАЗПРАВЯШ.
ПО-ВЯРНО ЗА ДА ИЗЛЕЗЕ,
КАЖИ СИ ГО ПРОСТО НАПРАВО:

       „АЗ ПТИЦА БЯХ. ТИ БЕ КАФЕЗА.
АЗ БЯХ СВОБОДА, ТИ - ОКОВА...
КРИЛАТА МИ ВЪРЗА, ЗАКЛЮЧИ
ВРАТАТА НА КЛЕТКАТА..."
СЛОВО ЛЕСНО В РИМИ РЕДИ СЕ.

       НО МОЙ РЕД Е СЕГА. И СЛУШАЙ!
ДА, ТОЧНО ТЪЙ - БЕШЕ ТИ ПТИЦА,
НО ВЪВ КАФЕЗА ЗАДУШЕН,
НЯКОГА - МНОГО ТЕ МОЛЯ,
СПОМНИ СИ И ТОЧНО, И ВСИЧКО! -

       ПО СВОЯ, А НЕ - МОЯ ВОЛЯ
ТИ ВЛЕЗЕ САМА, БОЖА ПТИЧКО!
И ВСЕ ПАК, ЩОМ КЛЕТКАТА СТАРА
БЯХ АЗ, ТО КЛЮЧЪТ Й ВЪЛШЕБЕН
ПЪРВО ИЗСКЪРЦА В КОФАРА,
А ПОСЛЕ ПОТЪНА. НО В ТЕБЕ.

       ДА, „ТИ СИ МИ СЛЕПИЯТ СЛУЧАЙ"
И СИ МИ... КАК БЕ?... НЕ Е ЛИ
ВСЕ ЕДНО. ТЯСНО. ЗЛО. СКУЧНО.
НО - НЯМА КАК... КЪСНО. А КЛЮЧЪТ?...
НЕХАЙНИ ДЕЦА СА ГО ВЗЕЛИ...



1991, 9-ти април
Дамян Дамянов