Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ЙОРДАНОВДЕН

СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ЙОРДАНОВДЕН

ЙОРДАНОВДЕН

       В ТОЗИ СЛАВЕН ДЕН БОЖЕСТВЕН,
ОТ ВЕКОВЕ ЗА НАС ИЗВЕСТЕН,
НА РЕКА ЙОРДАН СЪБРАЛ ТЪЛПАТА,
ПРАТЕНИКА БОЖИ - СЛЕЗЕ НА ЗЕМЯТА,

       КАТО ГЪЛЪБ КАЦНА ВЪВ ВОДАТА,
И ПОКАЗА НИ ВРАТАТА,
КАК ДА ИЗПЪЛНИМ ЧУДЕСАТА!
ИЗВЕСТИ ЧРЕЗ НЕГО НА СВЕТА,

       ЧЕ СПАСИТЕЛ ИДЕ - С ЧИСТОТА,
ДА ПОКАЖЕ НИ С УЧЕНИЕ,
КАК ДА ПОЛУЧИМ НИЙ СПАСЕНИЕ!
КОЙТО ВЯРВА В НЕГО ДНЕС,

       ЩЕ ПОЛУЧИ СМЕЛОСТ, ЧЕСТ,
А ВРАТИТЕ НА НЕБЕТО,
ОТВОРЕНИ ЩЕ БЪДАТ ЗА СЪРЦЕТО!
РАДВАЙ СЕ, ЛИКУВАЙ, ПЕЙ,

       ВЪВ ОЧИТЕ РАДОСТ НЕКА ГРЕЙ,
ЧЕ ОТВОРЕНО Е ДНЕС НЕБЕТО,
ДА СЕ СБЪДВАТ НАЙ-ЧИСТИТЕ
ПОЖЕЛАНИЯ НА СЪРЦЕТО!

2006, 1-ви януари
Елена Ангелова Иванова

ЙОРДАНОВДЕН

УТРОБА НА ЖИВОТА Е - ВОДАТА,
А КРЪСТЪТ В НЕЯ - ВЕЧНАТА ДУША.
РЕКАТА БАВНО СЕ ПРЕВРЪЩА В БЛАТО,
РАЗДЕЛИМ ЛИ ТЕЗИ ДВЕ НЕЩА.

НАВЯРНО ЗАТОВА НЕ СЕ СТРАХУВАТ
ЕДИНСТВЕНО НАЙ-СИЛНИТЕ МЪЖЕ -
ДО ЛЕДЕНОТО ДЪНО ДА ДОПЛУВАТ:
ЩОМ КРЪСТЪТ Е - СПАСИТЕЛНО ВЪЖЕ!

Светлана Йонкова

ЙОРДАНОВДЕН

       ЗА КРЪСТА ДНЕС, В РЕКАТА АЗ ДА СКОЧА ЛИ?
НЕ! ТОЙ Е В МЕН. НА ПЛЕЩИТЕ МИ ТЕГНЕ,
А ГРЕХОВЕТЕ - ЧАКАЩИ КАТО СОКОВЕ
СЪСИРВАТ ДО БЕЗБОЖНОСТ МОЙТЕ ВЕНИ.

      НЕ СЕ БОЯ ОТ ЛЕДЕНИТЕ АТОМИ.
ОТ СВОЯТА БЕЗПОМОЩНОСТ СЕ ПЛАША.
СЪРЦЕТО БЕЗ КАЧУЛКА Е ЗА ВЯТЪРА.
МИКСАТОРЪТ ЩЕ ГО ПРЕВЪРНЕ В КАША.

   МИСЛИТЕ МИ ЗЪЗНАТ ОТ УПЛАХАТА.
НЕ СЪМ ЙОРДАН, А ИСКАМ ДА СПЕЧЕЛЯ.
ОТ ХАОСА, КАТО БЕЗГАРНИ ВЛАКОВЕ
И ДЕЛНИКЪТ ПРЕВРЪЩА СЕ В НЕДЕЛЯ.

       БОГ НАВЛЯКЪЛ РАСОТО БРАДЕЕ.
В ДЛАНТА МУ, Е НАГЪРЧЕНА НАГРАДАТА.
АКО ПОНЕСЪЛ КРЪСТА - ОЦЕЛЕЯ
УСМИВКАТА МИ ЩЕ Е - ПЛОД ОТ СТРАДАНЕ.

       ЙОРДАНОВДЕН Е! ВСЕКИ НОСИ КРЪСТА СИ.
ДАЛДИСАЙТЕ СЕ В СЕБЕ СИ И НЕКА -
УСЕТИТЕ ЛИ ЦВЕТЕ МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ:
ЗНАЧИ СТЕ ХВАНАЛИ - СВЕТЛОТО...

Валентин Йорданов

                        КРЪСТ

ЙОРДАНОВДЕН. БОГОЯВЛЕНИЕ...
      НА МОСТА ТРУПА СЕ НАРОД.
РЕКАТА ВЛАЧИ ИЗУМЕНА
ПОТЪНАЛИЯ НЕБОСВОД.

МОЛИТВА - КАТО СТОН, ИЗТРЪГНАТ
       ОТ ЗАТАЕНИТЕ ГЪРДИ.
ТЕЛА ПОЛИТАТ И ПОТЪВАТ
ДЪЛБОКО В РЕЧНИТЕ ВОДИ.

ЕДИН ЩЕ БЪДЕ КЪСМЕТЛИЯ -
      ТОВА ГО ЗНАЯ, БОЖЕ, НО
РАЗРАВЯМ ВОДНАТА СТИХИЯ
И ТЪРСЯ, С МИСЪЛТА - ДАНО!

ДАНО ПЪК АЗ ДА ГО НАМЕРЯ.
       НАДЕЖДА ЗДРАВА МЕ КРЕПИ.
ТЪЛПАТА ТАМ ОТ СТУД ТРЕПЕРИ,
А МОЙТА КРЪВ КИПИ, КИПИ...

И ЕТО С ВКОЧАНЕНИ ПРЪСТИ
      ДОКОСВАМ НЯКАКЪВ ПРЕДМЕТ.
СЛЕД МИГ ИЗТРЪПВАМ - ВМЕСТО КРЪСТА
НАПИПАЛ СЪМ УДАВНИК КЛЕТ!

ДУШАТА МИ ОТ УЖАС ПЛАМВА.
       ОБЕЗУМЯЛ, ИЗПРАВЯМ РЪСТ
И ТРЪГВАМ КЪМ БРЕГА, НАРАМИЛ
УДАВЕНИЯ КАТО КРЪСТ!

Янко Стефанов