Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРЕЖИВЯВАНЕ

                     ПРЕЖИВЯВАНЕ

       СМРАЧАВАНЕТО ПЪПЛИ В ДОЛИНАТА...
СЪС СИВО СРЕБЪРНИ СИЯНИЯ ЛУНАТА
ПРОКРАДВА СЕ ПРЕЗ ОБЛАКА. ПРИВЕЧЕР.
СРЕБРИСТОСИВИ АРОМАТИ ВЕЧЕ

       ИЗВИРАТ С ПОТЪМНЕЛИТЕ МИ МИСЛИ,
ИЗПЪЛВАТ ДОЛИНАТА... И СЕ ДАВЯ
ВЪВ ПРИЛИВА ПРОЗИРАН... ИЗОСТАВЯМ
ЖИВОТА СИ... А ЦВЕТНИ ГЪСТАЛАЦИ,

       СЪС ТЪМЕН БЛЯСЪК ТУК СА РАЗЦЪФТЕЛИ
В СВЕТЛИКА ЖЪЛТОРОЗОВ НА ТАЛАЗИ.
ДЪЛБОКИТЕ ВЪЛНИ НА ТАЗИ ЦЯЛОСТ
ЗВУЧАТ С ТРАГИЧНА МУЗИКА. И ЗНАЯ -

       СМЪРТТА ТОВА Е! МУЗИКА Е ТЯ!
МОГЪЩА. СЛАДКА. ПРИЗРАЧНО УХАННА.
САМАТА МЕЛАНХОЛИЯ. НО СТРАННО -
БЕЗИМЕННА НОСТАЛГИЯ БЕЗЗВУЧНО

       ПРОПЛАКВА ЗА ЖИВОТА, КАКТО НЯКОЙ
ПРОПЛАКАЛ БИ, В ПРЕЗОКЕАНСКИ КОРАБ,
ПЛАТНАТА ЖЪЛТИ СРЕЩУ ВЕЧЕРТА
РАЗПЕРИЛ, В СИНИТЕ ВОДИ ЗАБЪРЗАЛ,

       КЪМ ОНЯ ГРАД РОЖДЕН. И ЕТО - ВИЖДА
И УЛИЧКИТЕ, И ШУМА ДОЧУВА
ОТ ГРАДСКИТЕ ЧЕШМИ... ДОЛАВЯ МИРИС
НА ЛЮЛЯКОВИ ХРАСТИ... И СЕ ВИЖДА

       КАТО ДЕТЕ НА ОНЯ БРЯГ... ЗАГЛЕДАН
С ОЧИ ОГРОМНИ, ДЕТСКИ, БОЯЗЛИВИ,
КОИТО ИСКАТ ДА ЗАПЛАЧАТ... ВИЖДА
В РАЗТВОРЕНИ ПРОЗОРЦИ СВЕТЛИНАТА

       НА СВОЙТА СТАЯ... КОРАБЪТ СЕ НОСИ
ПО ТЪМНОСИНИТЕ ВОДИ В БЕЗКРАЯ
ПЛАТНА РАЗПЕРИЛ, ВЕЛИКАНСКИ,
ЧУЖДИ, ЖЪЛТИ...

Превод:
Ана Александрова