Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ПРОМЕТЕЙ

                   ПРОМЕТЕЙ

       ПОКРИВАЙ СИ НЕБЕТО, ЗЕВСЕ,
С ДИМ - ОБЛАК ГЪСТ И
КАТО МОМЧЕ, КОЕТО
МАГАРЕШКИ БОДЛИ ПОДРЯЗВА -
НАД ДЪБОВЕ И ВЪРХОВЕ ПЛАНИНСКИ
МОЩТА СИ УПРАЖНЯВАЙ!

       ЗЕМЯТА МОЯ
ПАК ЩЕ УСТОИ!
И ХИЖАТА, КОЯТО ТИ НЕ СИ СТРОИЛ,
И МОЕТО ОГНИЩЕ,
НА ЧИЯТО ЖАР
ТАКА ЗАВИЖДАШ!

       НЕ ЗНАЯ НИЩО ПО-НИЩОЖНО
ПОД СЛЪНЦЕТО НИ, БОГОВЕ, ОТ ВАС!
ПОДХРАНВАТЕ ОСКЪДНО
ВЕЛИЧИЕТО СВОЕ
СЪС ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ
И ДИМ МОЛИТВЕН.
И БИХТЕ БЕДСТВАЛИ, АКО НЕ СЪЩЕСТВУВАХА
ДЕЦА И ПРОСЯЦИ -
ГЛУПАЦИТЕ ИЗПЪЛНЕНИ С НАДЕЖДА.

       КОГАТО БЯХ ДЕТЕ
НЕ ЗНАЕЩО КОГА И НАКЪДЕ -
ОЧИТЕ СИ ЗАГУБЕНИ ОБЪРНАХ
КЪМ СЛЪНЦЕТО, КАТО ЧЕ ТАМ ТРЕПНИ
ЕДНО ЕХО - ДА ЧУЕ МОЙТЕ ЖАЛБИ,
ЕДНО СЪРЦЕ, НА МОЕТО ПОДОБНО,
ДА СЕ СМИЛИ НАД МЕН В БЕДИТЕ.

       КОЙ МИ ПОМАГАШЕ
В ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ТИТАНИТЕ?
КОЙ МЕ СПАСИ ОТ СМЪРТ, ОТ РОБСТВО?
НЕ СТОРИ ЛИ ТИ ВСИЧКО САМ САМИЧКО,
СВЯТО ПЛАМНАЛО СЪРЦЕ?

       И ТИ ГОРЕШЕ - МЛАДО И ДОБРО,
ИЗЛЪГАНО ОТПРАВЯШЕ ПРИЗНАТЕЛНОСТ
ЗА СВОЕТО СПАСЕНИЕ
КЪМ СПЯЩИЯ ТАМ, ГОРЕ.

       ДА ТЕ ПОЧИТАМ? НО ЗАЩО?
СМЕКЧИ ЛИ БОЛКАТА
НА ПРИТЕСНЕНИЯ!
УСПОКОИ ЛИ СЪЛЗИТЕ
НА РАЗТРЕВОЖЕНИЯ?

       НЕ МЕ ЛИ ИЗКОВАХА В МЪЖ
ВРЕМЕТО ВСЕВЛАСТНО
И ВЕЧНАТА ОРИС,
ГОСПОДАРИ НАД МЕН, И НАД ТЕБ?

       НАДЯВАШ ЛИ СЕ
ДА МРАЗЯ ЖИВОТА,
ДА СЕ ОТТЕГЛЯ СРЕД ПУСТИНЯТА,
ЗАЩОТО НЕ ВСИЧКИТЕ МЕЧТИ
РАЗЦЪФНАЛИ СЪЗРЯВАТ?

        ТУК СТОЯ АЗ,
СЪЗДАВАМ ХОРА ПО МОЯ ОБРАЗ,
ЧОВЕШКИ РОД, НА МЕН ПРИЛИЧЕН,
ДА СТРАДА НАСЪЛЗЕН,
ДА ПЛАЧЕ, ДА СЕ РАДВА И ОБИЧА,
НО ТВОЙТА ВЛАСТ ДА НЕ ПОЧИТА -
КАТО МЕН!...



Превод:
Ана Александрова