Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СКРЪБ

                                           СКРЪБ

       ИЗЛЯЗА ЛИ - И ПРАГА НА КЪЩАТА ПРЕКРАЧА
И ТИ, ДУШИЧКО МОЯ, С МЕСАТА СИ ПОДТИЧВАШ,
С ПАЛТО И МЕКА ШАПКА, С КОИТО ВСЕКИДНЕВНО
ПО ДЪЛГ ТЕ ПРИДРУЖАВАМ, ВИЖ, СЪМНАЛО Е ВЕЧЕ.

       НЕ СЪМ ПРИСТИГНАЛ ОЩЕ, КОГАТО ВИЖДАМ СКРЪБНО
ЛИЦЕТО НА ДЕТЕНЦЕ, КОЕТО МЪЛЧАЛИВО
СЪС МАЙКА СИ ОТИВА, АЛА НЕ КЪМ ШКОЛОТО,
И ГЛЕДА НЕСПОКОЙНО, КАК ДРУГИТЕ ДЕЧИЦА

       СИ ПРАВЯТ СНЕЖНИ ТОПКИ И ВИКОМ СЕ ЗАМЕРЯТ.
НА ПРЕЛЕЗА ЗАВАРВАМ ЕДНА ЖЕНА В ЖАЛЕЙКА,
СЪС ДВЕ РЪЦЕ ДА СПУЩА НАД ПЪТЯ БАРИЕРА,
ЗА ДА ПРЕМИНЕ ВЛАКЪТ, ВЪЗДИШАЙКИ, СИ СПОМНЯ

       ЗА ОНЯ КЛЕТНИК, КОЙТО НЕ СЕ Е ВЪРНАЛ ВЕЧЕ,
С ЛИЦЕ ОТ САЖДИ ЧЕРНО, ИЗМОКРЕНО ОТ СЪЛЗИ;
И ТЯ НАПРЯГА СИЛИ И ВЛАКЪТ ПРИБЛИЖАВА,
РЪМЖИ И СВИРИ, СВИРИ КАТО ЛАМЯ В ПОЛЕТО.

       НО В ЧЕРНИТЕ ВАГОНИ СКРЪБТА СЕ НАСТАНЯВА,
СЪС КУФАРИТЕ ТЕЖКИ СКРЪБТА ЕДНА ПЪТУВА.
АЗ КРАЧА ПО-НАТАТЪК ПО ТРОТОАРА СНЕЖЕН,
ДЪРВЕТА СЪС ЛЕДУНКИ И БОЛНИЧНИ ОГРАДИ,

       И СКРЪБ ОФИЦИАЛНА С МЪЛЧАНИЕ КЛИНИЧНО
ОТВСЪДЕ ОБКРЪЖЕНА (НЕ ДАВАТ НА ЧОВЕКА
ДА ВИКА ПРЕКОМЕРНО, ЗАЩОТО ЩЕ СМУЩАВА
ЛЪЖЛИВАТА ПРЕДСТАВА ЗА МОЯ ГРАД СПОКОЕН).

       АЛА ПО ВСИЧКИ ЪГЛИ, НАД ВСИЧКИ ГРАДСКИ СТРЕХИ
СКРЪБТА ОТКРИТО ВИЕ, ВЪЛЧИЦА КРЪВОЖАДНА,
ЗА МИГ ЗАГЛЪХВА САМО - ПО-СИГУРНО ДА ХАПЕ...



Превод от испански:
Александър Муратов
Атанас Далчев