Блогът на ambroziia Ви очаква! :: АЛИСА И КУКЛИТЕ

                        АЛИСА И    КУКЛИТЕ

       В СРЕДНОЩНИТЕ СВЕТОВЕ,
КОГАТО ДЕНЯТ УМИРА И СЕ РАЖДА ДРУГИЯ ДЕН,
НА ПРЕДЕЛА, КЪДЕТО ИЗМЕРЕНИЯТА СЕ СРЕЩАТ
И ИЗЧЕЗВАТ ГРАНИЦИТЕ,
ЗАПОЧВАТ СЪНИЩАТА НА КУКЛИТЕ.

       АЛИСА ОТ СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА
МИНАВА ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО,
ПРЕКРАЧВА В ТОЯ СВЯТ, ЗА ДА КАЖE НА КУКЛИТЕ
КОЛКО Е ХУБАВО В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА,
НО СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА Е МНОГО-МНОГО ДАЛЕЧЕ -

       ЗАД ОГЛЕДАЛОТО, И ПО-ДАЛЕЧЕ -
ЗАД ДЕВЕТ ПЛАНИНИ В ДЕСЕТА,
ЗАД ЗАВОЯ НА ЗИМАТА,
ЗАД ЪГЪЛА НА ЖИВОТА.

       КУКЛИТЕ СЪНУВАТ ЗЛАТНИ СЪНИЩА,
НЕХАЯТ ЗА СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА И СА ЩАСТЛИВИ.
АЛИСА ОБИЧА КУКЛИТЕ,
ИСКА ДА ГИ ПРЕГЪРНЕ, ДА ГИ ВЗЕМЕ СЪС СЕБЕ СИ
В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА.

       КУКЛИТЕ СЕ УСМИХВАТ В СЪНЯ СИ
И ТЯ СЕ СТРАХУВА ДА ГИ СЪБУДИ -
СЯКАШ ЗНАЕ КОЛКО Е СТРАШНО
ДА ПРЕКРАЧИШ ОТ СТРАНАТА НА СЪНИЩАТА -

       В ТЪГАТА НА ТОЯ СВЯТ,
ОТ ОГЛЕДАЛНИТЕ СВЕТОВЕ -
В РЕАЛНОСТТА.
ДА, ЗНАЕ...

       НЕКА СПЯТ КУКЛИТЕ -
ДО УТРЕ, ДО ДРУГИЯ ДЕН, ДО ДРУГИЯ СВЯТ,
ДО ДРУГОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ.
И БЕЗ ТУЙ ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК -
ШЕПА ЖИТНИ ЗЪРНА, НАХВЪРЛЯНИ В ГУМНОТО,
ШЕПА ЗЛАТНИ СЪНИЩА, ШЕПА ЛЪЧИ,
ШЕПА МИГОВЕ, ШЕПА ПРАХ...

       И БЕЗ ТУЙ ВЕТРОВЕТЕ ЩЕ ДУХНАТ, ЩЕ ЗАВЕЯТ
И БЕЗ ТУЙ ЩЕ ОТВЕЯТ ЗЪРНАТА, ЗЛАТНИТЕ СЪНИЩА,
БЛЯСКАВИТЕ ЛЪЧИ, ЩАСТЛИВИТЕ МИГОВЕ,
ЛАЗУРНАТА ПРАХ -
НАД МОРЕТАТА И НАД ОКЕАНИТЕ.

       И БЕЗ ТУЙ ЩЪРКЕЛИТЕ ЩЕ ОТНЕСАТ КУКЛИТЕ
КАКТО ЩАСТЛИВО СЕ УСМИХВАТ НАСЪН,
ПИЯНИ ОТ ВИНОТО, ПИЯНИ ОТ БОЛКАТА НА ЖИВОТА.
НЕКА СПЯТ, НЕКА СЪНУВАТ КУКЛИТЕ,
НЕКА В СЪНЯ СИ СА ЩАСТЛИВИ.

       ЗАЗОРЯВА.
АЛИСА БЪРШЕ СЪЛЗИТЕ СИ,
ПРЕКРАЧВА ПРЕЗ ОГЛЕДАЛОТО
И ПОТЪВА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА.

       ПОСЛЕДНО НЯКАКВИ СТРАНИЦИ Я ВИДЕЛИ,
ДОКАТО МИЕЛА КРАКАТА СИ, ИЗРАНЕНИ ОТ СКИТАНЕ,
ВЪВ ВОДИТЕ НА ВЪЛШЕБНОТО ЕЗЕРО,
КОЕТО ЛЕКУВА ВСИЧКИ РАНИ,
НА ПРЕДЕЛА, НА РЪБА,
КЪДЕТО ВСИЧКИ ИЗМЕРЕНИЯ СЕ СРЕЩАТ,
КЪДЕТО НОЩТА УМИРА И СЕ РАЖДА ДРУГАТА НОЩ.

       СЛЪНЦЕТО РАЗПИЛЯВА РУБИНИТЕ СИ НАД ХОРИЗОНТА,
РАЗПИЛЯВА ЗЛАТНИ КЮЛЧЕТА НАД ДОЛИНИТЕ.
НЯКАКВИ ПРОСЯЦИ СЕ ХВЪРЛЯТ ХИЩНО,
СЪБИРАТ, ТЪПЧАТ ТРЕСКАВО СЪС СВЕТЕЩИ ОЧИ
БЛЯСКАВИТЕ РУБИНИ, ИЗКРЯЩИТЕ КЮЛЧЕТА
В ПРОКЪСАНИТЕ СИ ТОРБИ,
В БЕЗДЪННИТЕ СИ ДЖОБОВЕ,
СЯКАШ НА ТОЯ СВЯТ ЩЕ ВЕКУВАТ...

       АЛЧНИ ПРОСЯЦИ!...
КУКЛИТЕ СЕ СЪБУЖДАТ ОТ ГЛЪЧКАТА.
И СЪНУВАТ... ОТНОВО СЪНУВАТ, СЪНУВАТ, СЪНУВАТ,
СЪНУВАТ ЖИВОТА В СИЯНИЯТА НА ДЕЛНИКА,
В СУМАТОХАТА НА ДЕНЯ.

       ДЕНЯТ СЕ СТИЧА В ПРОКЪСАНИТЕ ТОРБИ,
В БЕЗДЪННИТЕ ДЖОБОВЕ, В СВЕТЕЩИТЕ ОЧИ
НА ПРОСЯЦИТЕ С НЕЯСНИТЕ ОЧЕРТАНИЯ,
КОИТО СЕ СТОПЯВАТ.

       САМО ДРИПИТЕ ИМ - РУБИНЕНИ ОБЛАЦИ -
СВЕТЯТ НАД ХОРИЗОНТА,
ДОКАТО ДЕНЯТ ПРЕКРАЧВА ЛИНИЯТА НА ЗАЛЕЗА,
ДОКАТО ПРЕСТЪПВА ДЕНЯТ В ОГЛЕДАЛНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ,
В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА,
ДОКАТО СЕ РАЗПИЛЯВА ДЕНЯТ
ВЪВ ВСЕЛЕНСКИТЕ ЗДРАЧЕВИНИ.

       РУБИНЕНИТЕ ОБЛАЦИ СЕ ВЗРИВЯВАТ,
ПРЪСВАТ СЕ НА ПАРЧЕНЦА,
НА ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ, НА ПРАХ,
РАЗСИПВАТ СЕ НАД ЗЕМЯТА
И ПАДА МРАК.
В ОТШУМЕЛИТЕ ЗАРЕВА
ТРЕПКАТ СРЕДНОЩНИТЕ СВЕТОВЕ...

       ПРИЯТНИ СЪНИЩА, КУКЛИ!
ЛЕКА НОЩ, МИЛИЧКИ!
УТРОТО Е ПО-МЪДРО ОТ ВЕЧЕРТА.
СМЪРТТА Е ПО-МИЛОСТИВА - ОТ ЖИВОТА...

Елена Алекова