Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЗЕМЕТРЪСЪТ

                    ЗЕМЕТРЪСЪТ

       ЗА ВЕЛИКДЕН АГНЕТО ПЕЧАХА -
БЯЛОТО, ОПЛАКАНО ОТ МЕНЕ,
ДЕТО С НОЖ НА ДВОРА ГО ЗАКЛАХА
И НА КЛОН ВИСЕШЕ ОКАЧЕНО.

       БАБА БОЯДИСВАШЕ ЯЙЦАТА,
МАМА ЧЕРГИ ТУПАШЕ НА ДВОРА.
ДЪРВЕНОТО КОНЧЕ С КОЛЕЛЦАТА
АЗ НЕ ИСКАХ ВЕЧЕ ДА ПРИШПОРЯ.

       А НА ПЪТЯ - СМЯХ И ОЛЕЛИЯ!
ПАК ЛЕТЯХА ХВЪРЧИЛА В НЕБЕТО.
ПАК НАЙ-СИЛНО ВИКАШЕ ИЛИЯ
В ХОРА НА ПОЗНАТИТЕ ГЛАСЧЕТА.

       И ТОГАВА СТРАШНОТО ЗАПОЧНА -
ЦЯЛАТА НИ КЪЩА СЕ ЗАКЛАТИ.
АЗ НЕ МОГА ДА СИ СПОМНЯ ТОЧНО
КОЙ МЕ ГРАБНА - МАМА ИЛИ ТАТИ?

       ПОМНЯ САМО КАК ДУВАРЪТ РУХНА
И НАД МЕНЕ МАМА СЕ НАДВЕСИ.
ПОМНЯ КАК КЪМ КЪЩИ ТАТИ ХУКНА
И ПРИМРЯЛА БАБА МИ ИЗНЕСЕ.

       ДЪЛГО БЕШЕ ТАЗИ КЪЩА ПУСТА,
ЗАЖИВЯХМЕ В НЯКАКВА БАРАКА.
БАБА - МОЙТА БАБА ЗЛАТОУСТА,
ОНЕМЯ ЗА ДЪЛГО ОТ УПЛАХА.

       ОНЕМЯ ЗА ДЪЛГО И ГРАДЧЕТО
СЛЕД ОНАЯ СТРАШНА СЪСИПИЯ.
ВЕЧЕ СРЕД МАХЛЕНСКИТЕ МОМЧЕТА
ХВЪРЧИЛА НЕ ПУСКАШЕ ИЛИЯ.

       ОТТОГАВА - ВИДЯ ЛИ ХВЪРЧИЛО -
МИСЛЯ, ЧЕ НАД МЕН ЛЕТИ ДУШАТА
НА МОМЧЕТО МИЛО И ПРЕМИЛО,
ВЗЕЛО „ВЕЧНО СБОГОМ" С МАХАЛАТА...



Димитър Данаилов