Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОТКЪС

                                  ОТКЪС

       И ВСЕ ПАК Е ЖАЛКО, ЧЕ МЕН МЛАДОСТТА
ПРИМАМИ МЕ НЯКОГА В ЧУЖДИ МЕСТА,
ЧЕ МАЙКА МИ ПЛАЧЕШЕ ТАМ НА ПЕРОНА,
ЧЕ НЯМА Я ГАРАТА, ВЕЧЕ Е СПОМЕН,
ЧЕ ВЯТЪРЪТ ФЛАГЧЕ ЗЕЛЕНО РАЗВЯ,
ЧЕ СРИНАТ БЕ ЦЕЛИЯТ ГРАД СЛЕД ТОВА.

       ЩЕ ВДИГНАТ ГРАДА, НО СЪРЦЕТО ЩЕ СТРАДА,
ЗАЩО СА МУ НОВА ГОДИНА И СГРАДА
И РИЦАРИ НОВИ НА ПЕЧКИТЕ В ПРАХ
КАКВО ЛИ ЩЕ ЗНАЯТ ДЕЦАТА ЗА ТЯХ?

       ТРИНАЙСТА ГОДИНА НЕ МЕ ЗАБЛУДИ
С ПРЕДЧУВСТВИЯ СТРАШНИ ЗА СМЪРТ И БЕДИ,
С КОСИТЕ РАЗПУСНАТИ В НОЩИТЕ ДИВО...
ОТ ДЕТСКИ ДОГАДКИ КАКВО ПО-ГОРЧИВО -
ПРОРОЧЕСТВА СЪЩИ? НИМА АЗ СЕГА,

       СЛЕД ТОЛКОВА ЗАГУБИ, СМЪРТ И ТЪГА
ЗАКЛЕВАМ ПАК НЯКОГО С ТЪЙ НАСЪБРАНА
ПРЕГРАКНАЛА МЪКА И ДЕТСКА ЗАКАНА?
НИМА НЯКОЙ ИДВА В СЪНЯ МИ СЛОМЕН
С БЕЗКРАЙНО, ЖИВИТЕЛНА ПРОШКА ЗА МЕН?

        И ГЛУХА МЪГЛАТА ОТ СЪНИЩА СТАВА,
И РЯДКО ПОКОЯ МИ СЯНКА СМУЩАВА,
И ХЛАДНАТА СЪВЕСТ СЛЕД ТОЛКОВА ДНИ
НЕ МЪЧИ ДУШАТА С ПРЕДИШНИ ВИНИ.

       НО МАЙКА СИ ВИЖДАМ С РЪЦЕ ЛЕКОКРИЛИ -
ТЕ ПРЪСНАТИ МЪКИ МИ БЯХА ПРОСТИЛИ
И ЧЕСТО В ЗАБРАВА УСЕЩАМ ГИ АЗ
КАК ЛЯГАТ НА РАМОТО В ТЕЖКИЯ ЧАС.

Превод от руски:
Светлозар Жеков