Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ЛАЗАРЕТ

                              ЛАЗАРЕТ

       ОБЛЯ МЕ СВЕТЛИНА. ЛЕЖАХ
С ГЛАВАТА НАДОЛУ, СЯКАШ НА КАНТАР - МЕСО,
ДУШАТА МИ НА НИШКА СЕ ДЪРЖЕШЕ
И СЕБЕ СИ АЗ ГЛЕДАХ ОТ СТРАНИ:

       БЕЗ ГРАМЧЕТА БЯХ УРАВНОВЕСЕН -
С ПАЗАРСКИ СТАР ТОПУЗ. ТОВА СЕ СЛУЧИ
СРЕД ЗАСНЕЖЕНИЯ ОГРОМЕН ЩИТ,
ЩЪРБАТ ПО ЗАПАДНИЯ КРАЙ,

       ВЪВ КРЪГ ОТ НЕЗАМРЪЗВАЩИ БЛАТА,
ОТ БОРОВЕ С НОЗЕ ИЗПОТРОШЕНИ
И МАЛКИ ГАРИ С ЧЕРЕПИ РАЗБИТИ,
СЪС ДВОЙНИ, ПОЧЕРНЕЛИ СНЕЖНИ ШАПКИ.

       СПРЯ ВРЕМЕТО ПРЕЗ ТОЗИ ДЕН.
ЧАСОВНИКЪТ ЗАМРЯ. НА ВЛАКОВЕ, ДУШИТЕ -
БЕЗ ФЕНЕРИ, ПО НАСИПИТЕ ВЕЧЕ НЕ ЛЕТЯХА
СЪС СИВИТЕ СИ ПЛАВНИЦИ ОТ ПАРА.

       И НИТО СВРАЧИ СВАТБИ, НИТО БУРИ,
НИ ПОРИВ ПРОЛЕТЕН СРЕД ТОЗИ КРЪГ,
КЪДЕТО ГОЛ ЛЕЖАХ ВЪВ СВОЙТА КРЪВ,
ДАЛЕЧЕ ОТ ПРИТЕГЛЯЩАТА СИЛА НА БЪДНОТО.

       НО ОСЛЕПИТЕЛНИЯ СНЕЖЕН ЩИТ
РАЗТЪРСИ СЕ И ТРЪГНА ПО КРЪГА,
НАД МЕН РАЗГЪРНА СЕ И С РЕВ ПРЕМИНА
ПИКИРАЩА СЕДМОРКА САМОЛЕТИ,

       И МАРЛЯТА, КАТО КОРА ДЪРВЕСНА,
ПО ТЯЛОТО ВТВЪРДИ СЕ; ЧУЖДА КРЪВ
СЕ ВЛИВАШЕ ОТ КОЛБА В МОИТЕ ЖИЛИ,
КАТО ИЗХВЪРЛЕНА НА ПЯСЪК РИБА

       АЗ ГЪЛТАХ ТВЪРДИЯ, СТУДЕН И СЛЮДЕН,
БЛАГОСЛОВЕН, НАСЪЩЕН, ЗЕМЕН ВЪЗДУХ.
ИЗРИНАХА СЕ УСТНИТЕ МИ. ОЩЕ
ВОДА МИ ДАВАХА С ЛЪЖИЧКА. ОЩЕ

       НЕ МОЖЕХ СВОЙТО ИМЕ ДА СИ СПОМНЯ,
НО НА ЕЗИКА МИ ОТНОВО ОЖИВЯ
РЕЧТА НА ЦАР ДАВИД. А ПОСЛЕ

       СНЕГЪТ СЕ РАЗТОПИ - И ПРОЛЕТТА,
ЗАСТАНАЛА НА ПРЪСТИ, С ШАЛ ЗЕЛЕН -
ДЪРВЕТАТА НАОКОЛО - ОБВИ...



Превод:
Светлозар Жеков