Блогът на ambroziia Ви очаква! :: НА САМУИЛ

                          НА САМУИЛ

       КАК ДА ТИ КАЖА КОЛКО СИ МЪНИЧЪК,
КАТО ТИ СТИГАМ ДО РАМОТО!
И ЗАТРЕВЯСВАМ - ЗЕЛЕНА И ТЪНИЧКА,
ЩОМ ПИТАШ: „ДОБРЕ ЛИ СИ, МАМО?"

       С МОЙТЕ ОЧИ, НО СЪС ТВОЙТА ТРЕВОГА
ДО СПИРКАТА МЕ ИЗПРАЩАШ.
СЯКАШ Е ПРОШКА. И СЯКАШ Е „СБОГОМ".
СЯКАШ ЗАПОЧВАШ ДА ПЛАЩАШ

       ДАНЪК „ДЕТСТВО" СЪС ЗВЕРСКИ ЛИХВИ.
И ПЛАЩАЙКИ, СЕ УСМИХВАШ:
„ТИ МЕ НАУЧИ ДА ЧУВАМ ТИХОТО...
ЩЕ ПЛАЩАМ, ЗА ДА Е ТИХО... "

       И МИ СЕ ГУБИ ВСИЧКАТА СИЛА
ПРЕД ТВОЯТА МЪЖКА СМЕЛОСТ.
ВЕЧЕ НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАКРИЛЯМ -
НИ ПИСМЕНО, НИ НА ДЕЛО.

       ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА СЕ СТРАХУВАМ.
ПО-РАНО ПРОСТО СЕ СМЕЕХ.
И АЗ ТОГАВА „НА СТОП" ПЪТУВАХ.
И СЕ ЗАВРЪЩАХ ФЕЯ.

       ТВОЯТА ФЕЯ В ТВОЯТА СТАЯ -
НАД ТВОЙТО ДЕТСКО КРЕВАТЧЕ.
И ТИ РАЗКАЗВАХ ЩАСТЛИВИ КРАИЩА,
СЯКАШ МИ БЕШЕ... БРАТЧЕ.

       И ТЕ ПОДХВЪРЛЯХ ДО НЕБЕСАТА -
СЯКАШ МИ БЕШЕ КУКЛА.
ДНЕС МИ Я ВОДИШ - ТЯ Е ЖЕНАТА,
С МОИТЕ БИВШИ БУКЛИ...

       С НЕЙНИТЕ БУКЛИ - ПРОСТИ РЕВНОСТТА МИ! -
ОТКАК ТЕ ИМА - Я НОСЯ.
НО Я ЗАТРУПВАМ ВЪВ ПРАЗНОДУМИЯ -
ДА НЕ ОСЪМНА ПРОСЯК.

        НЯМА ДА ПРОСЯ ЩАСТЛИВИ СЪБИТИЯ!...
СТИГА МИ, ЧЕ СИ ПРИСТИГНАЛ...
И ТВОЙТА АМЕРИКА Е ОТКРИТА...
И НА ДЕЛА. И НА КНИГА...

Камелия Кондова