Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ОДА НА СЛАВЕЯ

                      ОДА НА СЛАВЕЯ

I. БОЛИ СЪРЦЕТО, ТЛЕЯТ СЕТИВАТА,
ПОПИЛИ БУЧИНИШ И ПРЕТЪПЕНИ;
ИЗПИТ Е ОПИЯТ - СЕГА ДУШАТА,
КЪМ ЛЕТИ И ТЪНЕ, СЛЯПА И СЛОМЕНА...

       ЩАСТЛИВ СЪМ - НЕ ЗАВИСТ МЕ ИЗМЪЧВА,
А ЩАСТИЕ ОТ ЩАСТИЕТО ТВОЕ, -
ЗАТУЙ ЧЕ ТИ, ДРИАДА ЛЕКОКРИЛА,

       В КОЕ ЛИ КЪТЧЕ СЛАДКО-ЗВУЧНО
НА СЕНЧЕСТОТО БУКОВО УСОЕ
ВЪЗПЯВАШ ЛЯТОТО С БЕЗГРИЖНА СИЛА.

II.
О, ГЛЪТКА УПОИТЕЛНО ВИНО,
ЛЕЖАЛО В ЗЕМНА ХЛАДИНА ДЪЛБОКА,
С ВКУСА НА ФЛОРА, С МИРИС НА СЕНО
И ТАНЦ НА ПРОВАНСАЛКА ЧЕРНООКА!

       О, ЧАША, ПЪЛНА С ТОПЛИНА ОТ ЮГА,
О ТИ, ПЛАМЕНОБУЗА ХИПОКРЕНА,
С БЛЕЩУКАЩ РЪБ ОТ ПЕНЕСТИ МЪНИСТА
И УСТНИ - ВЛАЖНА ТЕМЕНУГА;

       ПИЯН ДА СЪМ; СВЕТЪТ - НЕЗРИМ ЗА МЕНЕ,
И С ТЕБ ДА СЕ ИЗГУБЯ В МРАК РАЗЛИСТЕН.

III.
ИЗГУБЕН И ПОГЪЛНАТ, ДА НЕ ЗНАМ
ТОВА, ЩО ТИ В БУКАЦИТЕ НЕ ПОМНИШ:
УМОРА, ТРЕСКА, СТРАХ И УЖАС - ТАМ,
ГДЕ ХОРА ЛАЗЯТ, ТЕЖКИ ВОПЛИ РОНЯТ,

       БЕЛЕЯТ ВЛАСИ НАД ЧЕЛА СКОВАНИ,
ГДЕ ПРИЗРАК МЛАДОСТТА Е БЛЕД, ЗЛОЩАСТЕН,
ГДЕ МИСЛИТЕ ПОРАЖДАТ СКРЪБ БЕЗДЪННА,
ОЛОВНООКО ОТЧАЯНИЕ,

       ГДЕ КРАСОТА НЕ ПАЛИ ВЗОРА ЯСЕН,
НЕ ЛЮБИ ЛЮБОВТА, ДОКАТО СЪМНЕ.

IV.
ДАЛЕЧ ОТТУК! - ЩЕ ЛИТНА, ЩЕ ТЕ СТИГНА,
НЕ С ЛЕОПАРДИТЕ НА БАКХУС СЛАВЕН;
НЕЗРИМА, БЪРЗОКРИЛИ, ЩЕ ПОВДИГНЕ
ПОЕЗИЯТА МОЯ - МОЗЪК БАВЕН:

       НАЙ-ПОСЛЕ С ТЕБ! ТЪЙ НЕЖНА Е НОЩТА,
НА СВОЯ ТРОН ЛУНА ЩАСТЛИВА СВЕТИ
ВСРЕД ХОРОВОД ОТ ЗВЕЗДОЧЕЛИ ФЕИ;

       НО ДОЛУ НЕ ПОГЛЕЖДА ТЯ -
НЕБЕСЕН ДЪХ, В ТРЕВИ И МЪХ ОПЛЕТЕН,
ЕДВА НЕЯСЕН ЗРАК НАСАМ ДОВЕЕ.

V.
НЕ ВИЖДАМ АЗ НИ МЛАДАТА ПОЛЯНА,
НИ СЛАДКОТО НА КЛОНИТЕ КАДИЛО,
ОТГАТВАМ САМО В ТЪМНИНА УХАННА
С КАКВО ТЪЙ ЩЕДРО МЕСЕЦЪТ ДАРИЛ Е
ТРЕВИ, ШУБРАЦИ И ДИВАЧКИ ПЛОДНИ:

       МЛАД ШИПКОВ ЦВЯТ И АЛЕНА ГЛОГИНА,
ЛИСТАТИ ТЕМЕНУЖКИ В ЦВЯТ ПОСЛЕДЕН
И РОЗА, РОЖБА ПЪРВОРОДНА

       НА МАЙ РАЗЦЪФНАЛ, ПЪЛНА С ВИНО,
ЖУЖИЛО ОТ МУШИЦИ В ЗДРАЧА ЛЕТЕН.

VI.
ТЪЙ ТЪМЕН СЛУШАМ; НОЩИ, НЕ ЕДНА,
СМЪРТТА ОБИКВАХ, МОЛИХ Я ЗА ОТДИХ,
НАРИЧАХ Я С НАЙ-НЕЖНИ ИМЕНА,
ДАНО В НЕБЕТО МОЯ ДЪХ ПРОВОДИ;

       НО ТУК - СЕГА, ПО-ДИВНА СМЪРТ Е ТАЗ,
ДА СПРА В СРЕДНОЩ ПРЕЧИСТЕН И СПОКОЕН,
ДОРДЕ ИЗЛИВАШ ТИ ДУША ОТ ЗВУЦИ
В ТАКЪВ ЕКСТАЗ! -

       ДА ПЕЕШ ТИ И АЗ ДА СЪМ ЗА ТВОЯ
ТЪРЖЕСТВЕН РЕКВИЕМ НАДГРОБНА БУЦА.

VII.
ТИ НЯМА ДА УМРЕШ, БЕЗСМЪРТНА ПТИЧКО,
ПОД СТЪПКИТЕ НА ХИЩНИ ПОКОЛЕНИЯ;
ТЪЙ ТВОЯТ ГЛАС ДЪРВОТО Е ОБКИЧВАЛ
ПРИ ДРЕВНИ ИМПЕРАТОРИ И СЕЛЯНИ;

       И ТЪЙ НАСРЕД БОАЗОВАТА РЪЖ
СИ ПЯЛА ТИ ЗА БАЩИН ДОМ НА РУТ,
РИДАЛА С ГОРЕСТ В ЧУЖДИТЕ ИМОТИ;

       МАГИЧЕН ОТВОР НЕВЕДНЪЖ
ОТКЛЮЧВАЛА СИ В ПЕНЕСТИЯ СКУТ
НА ТАЙНСТВЕНИ МОРЕТА, В КРАЙ САМОТЕН.

VIII.
САМОТЕН! - НЕ Е ДУМА, А КАМБАНА -
ПРИ СЕБЕ СИ, ПРОБУДЕН, ИДВАМ С НЕЯ!
ПРОЩАВАЙ! НЕ УМЕЕЛА ДА МАМИ
ФАНТАЗИЯТА НИ - ЛЪЖЛИВА ФЕЯ!

       ЗАМИРА ТВОЯТ ХИМН, ПРОЩАВАЙ, СБОГОМ! -
ПОКРАЙ ВЪРБИТЕ, НАД ПОТОКА ЛУНЕН,
ПО ХЪЛМА, ПОСЛЕ ДОЛУ, НЕЙДЕ ТАТЪК
ПОГРЕБАН Е СЕГА ДЪЛБОКО:

       СЕГА ЛИ СПЯ, ИЛИ СЕ БУДЯ СЪНЕН?
НИ ЗВУК, НИМА БЕ СЪН - И ТОЛКОЗ КРАТЪК?

Превод:
Моис Бело