Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ГОЛЯМОТО ЗАВЕЩАНИЕ (3)

       ГОЛЯМОТО ЗАВЕЩАНИЕ (3)

XXII.
ТЪГУВАМ ДНЕС ЗА МОЙТА МЛАДОСТ
(ЗА ВЪЗРАСТТА НА ЛЮБОВТА,
КОГАТО АЗ ИЗПИТВАХ СЛАДОСТ),
НО СИ ОТИДЕ МЛАДОСТТА.

       ДАЛИ ПЕША СИ ТРЪГНА ТЯ,
ИЛИ НА КОН - Е ПОД ВЪПРОС.
СЪВСЕМ ВНЕЗАПНО ОТЛЕТЯ,
ОСТАВЯЙКИ МЕ ГОЛ И БОС.

XXIII.
ОСТАВИ МЕ ДА ЧЕЗНА В МРАКА,
ОТ СМИСЪЛ ВСЯКАКЪВ ЛИШЕН,
КАТО СЪВСЕМ НЕНУЖНА ДРАКА,
ИЗРАСНАЛА НА ЧУЖД ТЕРЕН.

       ЗАБРАВИЛ СВОЯ ДЪЛГ СВЕЩЕН,
ГОТОВ ДА МЕ НАТИКА В ГРОБА,
ДНЕС БЯГА БЛИЖНИЯТ ОТ МЕН,
ЧЕ НЯМАМ ПУКНАТ ГРОШ ВЪВ ДЖОБА.

XXIV.
ОТ УПРЕЦИ НЕ МЕ Е СТРАХ:
АЗ НЕ НАДДАДОХ НА ТЕГЛО,
ПРОДАЖЕН ПРИЖИВЕ НЕ БЯХ
ЗАРАДИ НЯКАКВО ЛЕГЛО,

       НА ХОРА С МОЙТО ПОТЕКЛО
НЕ СЕ ОКАЗАХ В ТЕЖЕСТ МНОГО;
А КОЙТО НЕ Е ВЪРШИЛ ЗЛО,
НЕ ТРЯБВА ДА СЕ СЪДИ СТРОГО.

XXV.
ОБИЧАХ - ВЯРНО Е ТОВА! -
И ДА ОБИЧАМ СЪМ ГОТОВ,
НО ТЕЖЪК, С КУРКАЩИ ЧЕРВА,
ЩОМ СТАНЕ ДУМА ЗА ЛЮБОВ,

       СЪВСЕМ ОТСЛАБВА МОЯТ ЗОВ
И ТЪЙ ПОНЯТНО ДНЕС ТОВА Е:
ЗА СИТИЯ Е ТАНЦЪТ НОВ,
ЧЕ ГЛАДНА МЕЧКА НЕ ИГРАЕ.

XXVI.
ДА БЯХ ПРИЛЕЖЕН УЧЕНИК,
НЕСВИЛ ПО КРИВАТА ПЪТЕКА,
ДНЕС НЯМАШЕ ДА СЪМ ДЛЪЖНИК -
БИХ ИМАЛ ДОМ С ПОСТЕЛЯ МЕКА.

       НО КОЛКО МУ Е НА ЧОВЕКА,
НЕ ВЗЕЛ СЕ ОВРЕМЕ ВЪВ РЪЦЕ?!
СЕГА Е КЪСНО, ТЪЙ ЧЕ НЕКА
СЕ КЪСА МОЕТО СЪРЦЕ!

XXVII.
МЪДРЕЦЪТ, КАЗА МИ ГО ТОЙ -
И АЗ МУ СЛЕДВАХ МИСЪЛТА:
„ВЪВ СВОЙТА МЛАДОСТ, СИНЕ МОЙ,
ОТДАВАЙ СЕ НА СЛАДОСТТА!"

       НО С ТУЙ НЕ СВЪРШИ МЪДРОСТТА
ОЧАКВАШЕ МЕ ДРУГА ФРАЗА:
ЧЕ МЛАДОСТТА Е СУЕТА,
МЪДРЕЦЪТ СЪЩО ТЪЙ МИ КАЗА.

XXVIII.
МИНАВАТ ДНИ... КАТО ПРИ ЙОВ
В ПЛАТНОТО НИШКАТА ПОДСКАЧА.
А ЩОМ С ПЛАТНОТО Е ГОТОВ,
ЗАПАЛИЛ СТИСКА СЛАМА В ЗДРАЧА,

       ЗАПОЧВА ДА ГОРИ ТЪКАЧА
ТУЙ, ДЕТО ТУК-ТАМЕ СТЪРЧИ...
НЕ МОГА АЗ ДА СЕ ОПЛАЧА -
СМЪРТТА И МЕН ЩЕ ЗАЛИЧИ.

XXIX.
МЪЖЕТЕ ГДЕ СА ОТПРЕДИ,
КОИТО БЯХА В МЛАДОСТТА
ПРЕД ВСИЧКИ СЪС ЕДНИ ГЪРДИ
И ВСЕ СЪС ПЕСЕН НА УСТА?

       ОТНЕСЕ НЯКОИ СМЪРТТА
И НЯМА ДНЕС ОТ ТЯХ СЛЕДА -
ДА ИМ Е РАЙСКА УЧАСТТА,
А БОГ НАД ЖИВИТЕ ДА БДИ!

XXX.
УСПЯХА НЯКОИ ДОРИ
ДА СТАНАТ ВАЖНИ ЦАРЕДВОРЦИ,
А ДРУГИ ХЛЯБА БЕЗ ПАРИ
ГО ГЛЕДАТ САМО ПРЕЗ ПРОЗОРЦИ,

      ПЪК ТРЕТИ - ГИЗДАВИ МОНАСИ! -
ИГРАЯТ СВОИТЕ ИГРИ...
СЕДЯХМЕ УЖ НА ОБЩИ МАСИ,
А ДНЕС - ИДИ НИ РАЗБЕРИ!...

XXXI.
НА ГОСПОДАРИТЕ НИ КРЪСТА
ОТ ГОСПОДА Е ОТРЕДЕН -
И БЕЗ ДА СИ ПОМРЪДНАТ ПРЪСТА,
ЖИВЕЯТ ТЕ ЖИВОТ БЛАЖЕН.

       А ЗА БЕДНЯЦИ КАТО МЕН
ЕДНО ТЪРПЕНИЕ ОСТАНА...
ДОКАТО ДРУГИ ВСЕКИ ДЕН -
ГО ПРЕКАЛЯВАТ СЪС ПРЕХРАНА.

XXXII.
ЧЕ ПИЯТ ВИНО, СИ ЛИЧИ,
МЕСОТО ГО ЯДАТ СЪС СОС,
А ЗА ЯЙЦАТА НА ОЧИ
НЕ ГО И ПРАВЯ НА ВЪПРОС.

       НЕ СА КАТО ЗИДАРЯ ПРОСТ,
ОТ ПОМОЩ ДЕТО ИМА НУЖДА -
САМИЧКИ ВДИГАТ ТОСТ СЛЕД ТОСТ
И ПЛЮСКАТ ТЕ БЕЗ ПОМОЩ ЧУЖДА.

XXXIII.
ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ РАЗГОРЕЩЕН
ОТБИХ ОТ ТЕМАТА ВСТРАНИ -
НЕ МИ Е ПИСАНО НА МЕН
ДА БЪДА СЪДНИК В НАШИ ДНИ

       ОТНОСНО ЧУЖДИТЕ ЗЛИНИ...
ДА БДИ ИСУС ХРИСТОС НАД НАС
И НЕКА ДА МЕ ИЗВИНИ:
НАПИСАНОТО ПИСАХ АЗ!...

XXXIV.
ЩЕ СПРА. ШЕГАТА НАСТРАНА.
И ДАЖЕ ДАВАМ ДУМА МЪЖКА.
ЗАЩО ДА МЕСТЯ ПЛАНИНА,
КОГАТО МОЖЕ ДА СЕ КРЪШКА?

       БЕДНЯКЪТ, ДЕТО ОХКА, ПЪШКА,
КАТО ЧЕ ЛИ МУ Е ГОРЕЩО,
ГОВОРИ ЧЕСТО БЕЗ ЗАДРЪЖКА.
ИЛИ ПОНЕ - ВИ МИСЛИ НЕЩО.

XXXV.
ЗАКЪРМЕН СЪМ СЪС НЕОХОТА,
НАСЛЕДНИК СЪМ НА НИЩЕТАТА -
БАЩА МИ НЕ ВИДЯ В ЖИВОТА
И ОПАКОТО НА ПАРАТА;

       НА ДЯДО МУ ОРАС СЪДБАТА
ПРЕСЛЕДВА НИ КАТО ПРОКОБА -
ЩЕ НИ ИЗВАДИ БОГ ДУШАТА,
ДОРДЕТО НИ НАТИКА В ГРОБА.

XXXVI.
ПОТЪРСЯ ЛИ ЗА БЕДНОСТ ЛЕК,
КРЕЩИ ДУШАТА МИ: „ПОЗОР!
НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ, МОЙ ЧОВЕК,
И ОТ БОГАТИЯ: ЖАК КЬОР -

       СИ ПО-ДОБРЕ - НЕ, НЯМА СПОР;
МАКАР ОБЛЕЧЕН В ШАЯК ГРУБ,
СИ ЖИВ, НАМЕСТО ДА СИ ТОР:
ВЪВ ГРОБ РАЗКОШЕН - ЖАЛЪК ТРУП. "

XXXVII.
ТОЙ БЕШЕ ВАЖЕН ГОСПОДИН,
А ДНЕС НЕ Е ДОРИ БОКЛУК.
ДАВИД ГО КАЗВА В ПСАЛМ ЕДИН:
„ИЗСТИНА МЯСТОТО МУ ТУК... "

       ПРОСТЕТЕ ГРЕШНИКА НЕУК,
АКО ВИ ДАВА ПАК УРОК -
ОСТАВЯМ КАЗАНОТ ТУК
НА ВСЕКИ СРЕЩНАТ ТЕОЛОГ.

XXXVIII.
ДЕТЕ НЕ СЪМ ( ДОБРЕ ГО ЗНАЯ!) -
НА АНГЕЛ НЯКАКЪВ НЕБЕСЕН.
БАЩА МИ СВЪРЗА ДВАТА КРАЯ
И ДНЕС ЛЕЖИ ВЪВ ГРОБА ТЕСЕН.

       ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ ВСИЧКО В ПЛЕСЕН.
И МОЙТА МАЙКА ЩЕ УМРЕ.
СИНЪТ Й В ТОЗИ СВЯТ ЧУДЕСЕН
ЕДВА ЛИ ЩЕ Е ПО-ДОБРЕ.

XXXIX.
АЗ ЗНАМ, ЧЕ БЕДНИ И БОГАТИ,
И ВРАГОВЕ ПО МИРОГЛЕД,
И МЪДРЕЦИ, И ПСИХОПАТИ,
ВЕЛМОЖИ И СЛУГИ БЕЗЧЕТ,

       ЖЕНИ С КЪСМЕТ И БЕЗ КЪСМЕТ,
И С НАЙ-РАЗЛИЧНА КРАСОТА
НЕ ЩЕ ПРОПУСНАТ СВОЯ РЕД
В ОБЯТИЯТА НА СМЪРТТА.

XL.
УМИРАТ ПАРИС И ЕЛЕНА -
ОБРЕЧЕНА Е ВСЯКА ПЛЪТ.
ЧОВЕК СЕ ГЪРЧИ В ПОТ СТУДЕНА
ОТ СТРАХ, ЧЕ ЩЕ МУ СПРЕ ДЪХЪТ.

       ПРИКЛЮЧИЛ С ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ,
ТОЙ СИ ОТИВА ОТ ЗЕМЯТА -
БЕЗПОМОЩНИ СА ДА ГО СПРАТ
ДЕТЕТО, БРАТЪТ И СЕСТРАТА.

XLI.
ПРЕМАХВА ХУБАВИЯ ТЕН
СМЪРТТА - ПРОМЕНЯ НИ ИЗЦЯЛО:
ОКЛЮМАЛ НОС И ВРАТ ВДЪРВЕН
(ДОБРЕ, ЧЕ НЯМА ОГЛЕДАЛО!).

       И ТЕБ ЛИ, ДИВНО ЖЕНСКО ТЯЛО,
ПОЗНАЛО ВСЕКИ МИГ ЩАСТЛИВ,
ТЕ ЧАКА ЧЕРНО ПОКРИВАЛО? -
НЕ ВЛИЗА НИКОЙ - В РАЯ ЖИВ...



Превод от френски:
Васил Сотиров

* * *
Йов - библейски патриарх, прочут със своето благочестие и примирение.

Жак Кьор - (?-1456) - търговец, банкер и кралски ковчежник, умрял в немилост.