Блогът на ambroziia Ви очаква! :: REQUIEM

                     REQUIEM

       1. КРИЛО НАД МЕНЕ СПУСНАТО,
КРИЛО НА ОРИС ЧЕРНА,
НЕ ЩЕ СЕ ВДИГНЕШ НИКОГА
ОТ МОЯТА ГЛАВА.

       ПРЕДИ ДА ЗВЪННАТ УТРИННА,
ЗВЪНИХА ЗА ВЕЧЕРНЯ,
ПРЕДИ ДА ЧУЯ СВАТБЕНИ,
НАДГРОБНИ ЧУХ СЛОВА...

       ДАЛЕЧНО БЕЛИ ВЪРХОВЕ,
НЕ ЩЕ МЕ УТЕШИТЕ,
ТИ, ПЕЕНЕ НА ПТИЦИТЕ,
НЕ ТРОШВАЙ МОЙ СЛУХ.

       НЕНУЖНИ СА МИ ПОВЕЧЕ
НА ТОЗИ СВЯТ ОЧИТЕ,
НЕНУЖНО МИ Е ТЯЛОТО,
ОСТАНАЛО БЕЗ ДУХ.

       МАХНИ СЕ, СТИХ НЕРАДОСТЕН,
ПРОКОБЯЩ, НЕОТМЕНЕН,
ЗВЪНТЯЩИТЕ ТИ ЗВУКОВЕ
КАКВО ЩЕ МИ ДАДАТ?

       КАКВА ЗАБРАВА ЖАЖДАНА,
КАКВО СИ ДНЕС ЗА МЕНЕ? -
ГЪДУЛКАТА НА СЛЕПИЯ,
ЩО ПЕЕ КРАЙ ГРАДЪТ...

2.
НЕ ПЛАЧА, ЗАДЕТО БЕЗРАДОСТЕН,
ПУСТ И ПРЕКЪРШЕН,
БЕЗ ТЕБЕ ЖИВОТА МИ
ДЪЛГ ЩЕ Е САМО И БРЕМЕ;

       ЗАДЕТО ДЕНЯ МИ, ЕДВА-ЩО
НАЧЕНАЛ, СЕ СВЪРШИ,
И НИКАКВИ ПРАЗНИ УТЕХИ
НЕ НОСИ МИ ВРЕМЕТО.

       НЕ ПЛАЧА ЗА СЕБЕ СИ.
НЕКА, ЖЕСТОК И ОСЪДЕН,
ЖИВОТА МЕЖДУ НИ ПРЕГРАДИ
ДА БЕШЕ ИЗПРАВИЛ -

       ДА БЯХМЕ ОСЪДЕНИ ВЕЧНО
ОТДЕЛНО ДА БЪДЕМ,
ДА БЕШЕ МЕ ДАЖЕ РАЗЛЮБИЛ,
ОСТАВИЛ, ЗАБРАВИЛ...

       НО САМО ДА ЗНАЕХ, ЧЕ ТУК
НА ЗЕМЯТА - ТИ ОЩЕ
ЖИВЕЕШ - И МОИТЕ ЛИТНАЛИ
МИСЛИ ТЕ СТИГАТ -

       ЧЕ ДИШАШ И ГЛЕДАШ,
И ЧУВАШ - И В КЪСНИТЕ НОЩИ
ПРОЗОРЕЦ СВЕТИ, И БДИШ ТИ
НАВЕДЕН НАД КНИГАТА...

3.
ВСЯКА НОЩ НАСЪНЕ НЕИЗМЕРНО
ИДВАШ И ОСТАВАШ КЪСНО ДО ЗОРИ.
ЧАСОВЕТЕ СЕ ПОКОРНО СМЕНЯТ,
КАТО В МИНАЛИТЕ ДНИ ДОБРИ.

       НИЕ ДВАМА ПАК СМЕ ОКРИЛЕНИ,
ПАК ОБИЧАЩИ И ЧАКАЩИ - ГОРИМ!
ОТВЕДИ МЕ ПРИЗОРИ И МЕНЕ -
ТОЗИ СВЯТ МЕ ВЕЧЕ УМОРИ...

       АЗ ИСКАМ С КРОТКО ПРИМИРЕНИЕ
ДА ПОЕМА ТОЗИ ЧЕРЕН ДЯЛ,
С КОЙТО - НЯКОЙ ЗЪЛ НИ БОГ ДАРИ...

       АЗ НЕ ИСКАМ ЗЕМНИТЕ СЪМНЕНИЯ:
НЯМА СМЪРТ, РАЗЛЪКА И ПЕЧАЛ,
НЯМА МИНАЛО, И БЪДЕЩЕ ДОРИ...



Елисавета Багряна