Блогът на ambroziia Ви очаква! :: СТЕНТОР

                                                      СТЕНТОР

              В греха сме упорити, страхливи - пред разплата.
                                                  Шарл Бодлер

       ТРИ ГОДИНИ, ОТКАК СМЕ НА СТАН ПРЕД ВРАТИТЕ НА ТРОЯ.
(СНЕГОВЕЯТ НИ МЛЯ И НИ ДУШЕШЕ В ЛЯТОТО ЗНОЯТ.)
БЯХМЕ ВСИЧКИ ГЕРОИ: ЧАПКЪНИ, ХАИРСЪЗИ И ВАРВАРИ,
И НА НИКОЙ ОКОТО НЕ МИГНА В СЕЧТА И ПОЖАРИТЕ.

       ДОКАТО НИ ВЪРТЯ СМЪРТОНОСНИЯТ ВИХЪР НА ТАНЦА,
ПРЕДИЗВИКВАХМЕ С ЖЕСТОВЕ МРЪСНИ - ЖЕНИТЕ ТРОЯНСКИ
И СЪНУВАХМЕ НОЩЕМ ГРАДА СЪС СТЕНИ РАЗРУШЕНИ
КАК СЕ МЯТА ПОД НАС И КРЪВТА МУ ИЗТИЧА ОТ ВЕНИТЕ...

       НО МЪЛЧЕШЕ ГРАДЪТ И МЪЛЧАХА ВРАТИТЕ ЖЕЛЕЗНИ -
ТОЯ ТЪМЕН КАПАК НАД ОГРОМНАТА ОГНЕНА БЕЗДНА.
КАТО КОПИЕ ЧЕРНО - РАЗДРАЛО ХИТОНА НЕБЕСЕН -
СЕ ИЗГУБВАХА В НИЩОТО ДНИТЕ НА МЪЖКИЯ ЕПОС.

       И КОГАТО ПОСЛЕДНАТА - В МРАКА - СТРЕЛА СЕ ЗАЛУТА,
ДА ИЗВИКАМ РЕШИХ - И С ГЛАСА СИ СТЕНИТЕ ДА СРУТЯ.
КАТО МЯХ СЕ НАДУХ И НАД БЕЗДНАТА СТРАШНО ПОЛИТНАХ,
И ОТ КУЛИТЕ ГРАДСКИ В УШИТЕ НА СТРАЖИТЕ ВИКАХ...

       НО МАКАР ЧЕ С ГЛАСА СИ НАДВИХ ШЛЕМОВЕЕЦА ХЕРМЕС,
ЧУХ ВЪВ ОТГОВОР САМО ПРОЛАЙВАНЕ ГЛУХО НА ПЕСОВЕ.
КРЕПОСТТА МЕ ПОГЛЕДНА С ОКО НА ОБРЕЧЕНА КРАНТА
И ТОГАВА РАЗБРАХ: БЯХА МЪРТВИ МЪЖЕТЕ ТРОЯНСКИ!

       КАТО МЯХ СЕ НАДУХ И ОТ КУЛИТЕ СТРАШНО ПОЛИТНАЛ,
ЧАК В ПОЛЕТО СЕ СПРЯХ, АЛА В ШАТРИТЕ НЯМАШЕ НИКОЙ.
ОТ ВИКА МИ СМРАЗЕНИ, ГЕРОИТЕ СКАЧАХА БЪРЗО
В ЛЕКОКРИЛИТЕ ЛОДКИ, С ВЪЖЕТА ЗА КЕЯ ЗАВЪРЗАНИ.

       БЯХА ТЪМНИ ПЛЪТНАТА, ПО-ТЪМНИ ОТ ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ,
И ТОГАВА ВИДЯХ КАК ПОЛИТАТ СТРАХОТНО КЪМ ДЪНОТО.
КАТО ЧЕРЕН САВАН - ОТ ПУСТИНЯТА МОРСКА ОБЖАРЕН -
НАД ВЪЛНИТЕ ОГРОМНИ СЕ ЛЮШКАХА ЛОДКИТЕ ВАРВАРСКИ.

       КАТО МЯХ СЕ НАДУХ И ИЗБЪЛВАХ ОТ СУШАТА ЖУПЕЛ,
И МОРЕТО МЕ ЧУ - И ИЗПРАТИ ИМ ГИБЕЛ И БУРЯ.
А КОГАТО ПОТЪНЕ В ПАСТТА И ПОСЛЕДНИЯТ КОРАБ -
НА НОСИЛКА ОТ ТРЪНИ ЩЕ ВЛЯЗА, ПРЕСИПНАЛ - В ТРОЯ!...



1921
Антон Баев