Блогът на ambroziia Ви очаква! :: БАЛАДА

                             БАЛАДА

            В памет на Христо Фотев

       СЪНЯТ Е ОТРАЖЕНИЕ НА СПОМЕН,
А В НЕГО ИМА МИНАЛО И БЪДНО.
СЪНЯТ Е ПЪТ И КАМЪЧЕТА ЛОМЕНИ
ПОДРЕЖДА ВРЕМЕТО В НАСТИЛКА ПЛЪТНА.

        ПОД СЯНКАТА НА ПЕПЕРУДИ ЕСЕННИ
СЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ НЕЙДЕ В ГРАД АНТИЧЕН.
КАТО В ПИЕСА ТИ БЕ ТАМ - ДО КЕСАРЯ,
НО ЗНАЕХ, ЧЕ СИ МОЕТО МОМИЧЕ...

       А АЗ БЯХ РОБ. АЗ ТАМ БЯХ ГЛАДИАТОР
И СЕ СРАЖАВАХ В БОЯ ОТКРОВЕНО,
НО СЪДЕШЕ БЕЗМИЛОСТНО ТЪЛПАТА
И МОЙТА КРЪВ ОБАГРЯШЕ АРЕНАТА...

       НО АЗ БЯХ ЖИВ И ЩОМ СЕ ПОЯВЯВАХ
НЕ С „АВЕ, ЦЕЗАРЕ!" ШЕПТЯХ ПРОСИЯ,
А ВИКАХ АЗ - И АЗ ТЕ БЛАГОСЛАВЯХ
С ПРОЩАЛНОТО КЪМ ТЕБ - АВЕ МАРИЯ!".

       - АВЕ, МАРИЯ! АНГЕЛ МОЙ - ПАЗИ МЕ! -
ИЗРИЧАХ АЗ - И В ТЕБ СЕ ВРИЧАХ...
ДНЕС ВЛЮБЕНИТЕ СА НЕПОБЕДИМИ,
ЗАЩОТО НИЕ ЗВЕЗДНО СЕ ОБИЧАХМЕ!

       АЛА ПОЕТЪТ БЕ ОТ ВЛАСТ ПОДМАМЕН
И НЯМАШЕ КОЙ НАС ДА НИ ВЪЗПЕЕ -
НЕ СИ ДНЕС В МРАМОРНИТЕ МОНОГРАМИ,
НЕ СЪМ ДНЕС В КАМЕННИТЕ МАВЗОЛЕИ...

       НО ТИ БЕ С МЕН! АЗ ИМАХ ВДЪХНОВЕНИЕ,
А НАШАТА ЛЮБОВ БЕ СВЯТА ТРАЙНОСТ.
ДНЕС ПЯСЪКА НА СТРАШНАТА АРЕНА
ОТ МОЙТА КРЪВ Е ПРЕТВОРИЛ МОЗАЙКА...

       ТАМ АНГЕЛ БЯЛ - КЪМ АЛЕН ГЪЛЪБ ЛИТВА
И В АЛЕН ОБЛАК ПЪРХАТ ПЕПЕРУДИ...
НЕ ВЯРВАШ ЛИ? ЗАКРИЙ СЪС ДЛАН ОЧИТЕ СИ!
ВИДЯ ЛИ, ЧЕ НЕ ИСКАШ - ДА ТЕ БУДЯТ...



2008, 19-ти октомври
Воймир Асенов