Блогът на ambroziia Ви очаква! :: ДЕВОЙКАТА, КОЯТО МИ ПОСТЛА ДА ЛЕГНА

ДЕВОЙКАТА, КОЯТО    МИ ПОСТЛА ДА ЛЕГНА

       ПО ПЪТЯ МЕ ЗАСТИГНА МРАК,
ПЛАНИНСКИ ВЯТЪР, СИЛЕН МРАЗ.
ЗАМРЕЖИ ВСИЧКО СИТЕН СНЯГ
И БЕЗ ПОДСЛОН ОСТАНАХ АЗ.

      ЗА ЩАСТИЕ ВЪВ МОЯ СМУТ
ЕДНА ДЕВОЙКА МЕ ВИДЯ
И МИЛО В СВОЯ ДОМ, ПРИЮТ
ЗА ПРЕЗ НОЩТА МИ ДАДЕ ТЯ.

       ДЪЛБОКО Й БЛАГОДАРИХ,
УЧТИВО ПРЕКЛОНИХ ЧЕЛО -
УЧТИВО Й СЕ ПОКЛОНИХ
С МОЛБА ДА МИ ДАДЕ ЛЕГЛО.

       ТЯ С ТЪНКО ЛЕНЕНО ПЛАТНО
ЛЕГЛО ВЪВ КЪТА МИ ПОСТЛА,
НАЛЯ МИ В КАНАТА ВИНО
И „ЛЕКА НОЩ" МИ ПОЖЕЛА.

       КОГАТО ДО САМИЯ ПРАГ
СЪС СВЕЩ В РЪКАТА ТЯ ДОЙДЕ,
ДЕВОЙКАТА ЗАМОЛИХ ПАК
ВЪЗГЛАВНИЦА ДА МИ ДАДЕ.

       С ВЪЗГЛАВНИЦАТА ВЪВ РЪКА
СЕ ВЪРНА ТЯ ПРИ МЕН ЗАВЧАС.
СЪС ТАЗ ВЪЗГЛАВНИЦА - ТАКА
Я ВЗЕХ В ПРЕГРЪДКИТЕ СИ АЗ.

       ТЯ ТРЕПНА В МОИТЕ РЪЦЕ
И КАЗА, КАТО В МЕН СЕ СВИ:
„О, АКО ИМА В ТЕБ СЪРЦЕ,
МОМИНСТВОТО МИ ОСТАВИ!"

       ТЯ БЕ С КОСИ ОТ МЕК АТЛАЗ
И БЯЛО КАТО КРИН ЧЕЛО.
С УХАННИ УСТНИ БЕШЕ ТАЗ,
КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО.

       БЕ ХЛАДЕН НЕЖНИЯ Й КРАК
И КРЪГЛА МАЛКАТА Й ГРЪД:
ДВЕ МАЛКИ, БЕЛИ ПРЕСПИ СНЯГ,
НАВЯНИ В ТОЯ ТАЕН КЪТ.

       ЦЕЛУВАХ МИЛОТО ЛИЦЕ,
КОСИТЕ Й ОТ МЕК АТЛАЗ.
И ТЪЙ, С МОМИЧЕТО В РЪЦЕ,
ВЪВ СЪН ДЪЛБОК ПЪТУВАХ АЗ.

       И ПРЕД РАЗСЪМВАНЕ ПОЧТИ,
ЗА ПЪТ КОГАТО БЯХ ГОТОВ:
„О, ТИ, ОПРОПАСТИ МЕ ТИ!... " -
МИ КАЗА МОЯТА ЛЮБОВ.

       ЦЕЛУНАХ СКЪПОТО ЛИЦЕ,
ОЧИТЕ, ПЪЛНИ СЪС ТЪГА,
И КАЗАХ: „ТИЯ ДВЕ РЪЦЕ
ЩЕ МИ ПОСТИЛАТ ОТСЕГА!"

       ТОГАЗ ТЯ ВЗЕ ЕДНА ИГЛА
И ДЪЛГО ШИ ПРЕЗ ТОЯ ДЕН.
САМА ПО ХЛАДНИТЕ СТЪКЛА
ТЯ РИЗА ШИЕШЕ ЗА МЕН.

       ГОДИНИ ИМА ОТТОГАЗ,
БЛЕДНЕЕ БЯЛОТО ЧЕЛО.
НО ВСЕ ПО-СКЪПА МИ Е ТАЗ,
КОЯТО МИ ПОСТЛА ЛЕГЛО...



Превод от английски:
Владимир Свинтила